Точно в този момент хиляди жени са обект на мъжко внимание, без това да бъде желано. Ако трябва да съм честна, съм по-чувствителна на женското непоискано внимание. То няма нищо общо с това да си сексуален обект, но има много общо с друга част от живота ни: това да бъдем майки!
Да имаш дете те поставя на обществената сцена, където можеш да бъдеш подлагана на въпроси, съмнения, критика, непотърсени съвети и какво ли още не. И всичко това поднесено и обсъдено от странни жени. Намирам го за доста озадачаващо! Освен това ме вбесява.
Когато бях бременна установих, че мъжкото непоискано внимание изчезна, което се оказа някакво облекчение. Но вниманието от дамите едва сега започваше.
„Ще имате момиче“ съобщи ми веднъж непозната. Опитах се да отговоря, че ще е момче, но тя продължи, като ме прекъсна и ми обясни, че си личало от формата на корема ми. За щастие тя бе така мила да устои на порива да пипне стомаха ми – някои непознати не бяха толкова сдържани.
„Ще имате близнаци“ – ме информира друга случайна дама. Аз наистина бях доста голяма. „Всъщност, не...“ опитах се отново да започна аз, но тя беше категорична. Доста други хора по улиците забелязваха корема ми. Забележките често бяха свързани с това, че съм мъничка, което караше корема ми да изглежда още по-голям.
Споделям ви малки примери - извадки от потока от съвети и информация, който премина през мен от началото на бременността до края, че и след нея. Не бях достатъчно търпелива, за да пия джин с тоник на обществено място, но определено го правех с кафето си. Току-що завършила студентка, която едва познавах, ме спря, докато се беше втренчила в чашата, която държах и ми зададе въпроса: „Сигурна ли сте, че можете да пиете това?“. Просто отговорих, че е безкофеиново. Мислено продължих изречението и да ви кажа – никак не звучеше мило.
Срещала съм всякакви гримаси от мъже и жени, докато кърмя в самолет, и неодобрение, докато си приготвям сухото мляко в някое кафе. И всеки родител знае какво се случва когато бебето му плаче на обществено място: „Студено му е!“, „Трябва да му смените памперса“, „Гладен е“, „Мъчат го зъби, пробвахте ли със студена кърпа, замръзнал банан, хомеопатия и прочие?“.
Къщата, в която се преместих, има няколко стъпки разстояние от входната врата до малка зелена площ пред нея. Имах навика да свалям детето по тези стълби, да слагам спирачката на количката и да изтичам да заключа къщата. Бях точно пред вратата, преди няколко дни, когато две жени се спряха да погледат.
Едната от тях ми сподели, че никога не би оставила детето си и за секунда. Погледнах бебето си, което се забавляваше в играчките си, а аз стоях на половин метър от него и се зачудих как точно му вредя в момента. Няма друг вариант, в който мога да заключа вратата, освен ако количката не виси през едното стъпало, а аз действам с една ръка. Много отговорно – няма що!
„Извинете, какво казахте?“. Бях неразположена. Беше тежка нощ и се очертаваше подобен ден.
„Казах, че не бих оставила детето си и за секунда“ – тя всъщност се усмихваше.
„Вие сериозна ли сте?“
„Просто не бих!“ – тя продължаваше да се усмихва широко.
Обясних и, че това което казва е ужасно. Това беше удар под кръста за мен. Има много малко неща, които могат да бъдат по-лоши от това, че не се грижиш така, както трябва за бебето си. Толкова много майки, сред които попадам и аз, постоянно подлагат на съмнение методите си и себе си поради тази причина. Да чуеш подобна критика от непознат е направо подсъдимо. Погледнах я за малко и осъзнах, че съм разстроена.
„Нямах намерение да ви накарам да се почувствате зле, просто казах, че не бих...“.
Всяка клетка на жената в нас ни казва да бъдем мили. Всяка клетка несигурност ме караше да мисля, че тя може и да е права. Кой знае какво може да се случи на бебето ми за тези три секунди, в които съм с гръб? Но колкото повече приближавах 40-те, толкова повече губех търпение. Обясних ѝ, че това което каза е ужасно, и забързах, защото исках да се махна от тях възможно най-бързо.
Малко след този случай някаква жена в магазина ми обясни, че трябва да прочистя черния си дроб след раждането, защото след бременност той бил много натоварен. Осен това било изписано на лицето ми! Моят си върши чудесна работа.
На касата изкоментираха възрастта ми. След като казах, че съм на 40, касиерката и нейна приятелка констатираха, че все още имат време за раждане... Казах им „довиждане“, а бебето ми им помаха по неговия уникален начин. Тръгнах към вкъщи, мислейки си как се отразява черния дроб на лицето и защо всяка втора жена, която срещна ме третира като някакъв обект, който трябва да бъде обсъден!
Нека спрем с това. Изморително и натоварващо е! За всяка майка...
НАЗАД