Бях на 27, стоях в кухнята и за първи път се чух да казвам на жена си: „Измих чиниите за теб“. След това я загледах продължително, готов да чуя похвала. Може би и преди съм споменавал нещо такова, но жена ми просто е завъртала очи пренебрежително и си е замълчавала. Този път обаче, след пет години щастлив брак и съпруга, която вече беше майка, тя ми отвърна.
„И слава Богу!“
По това време ме нямаше по цял ден у дома. Живеехме в ново градче от около година и беше някак логично съпругата ми да остане вкъщи, за да се грижи за двете ни деца. Това беше период, в който и двамата трябваше да се нагодим. До този момент тя работеше в магазин на пълно работно време, аз също. Междувременно се опитвах да завърша образованието си.
Нямам представа какво точно съм си мислел тогава и как се реши тя да стои у дома постоянно. Тя вършеше сто хиляди неща, включително и работата си. Не се замислях, че аз също живея в този дом а само тя се грижи за децата ми.
Онази вечер, когато ѝ казах за чиниите, двете ни деца бяха в леглото, а жена ми беше по пижама. Тя се наведе напред към мен, погледна ме в очите и каза:
„Сигурен ли си, че изми всички чинии? И тези от обяд?“
Аз ѝ отвърнах утвърдително, готов да получа наградата си.
„А измили ли чиниите на децата от вечеря? И съдовете от пилето, което ти направих за вечеря? Онова любимото ти?“
Отговорих ѝ по същия начин, защото наистина бях свършил всичко това.
„Чудесно! Явно си измил своите чинии и тези на децата ни, и всички чинии, които използвахме за вечеря. На мен ми звучи, че си помогнал на себе си. Хубаво е да помогнеш на себе си и на децата ни. Много мило от твоя страна!“...
Това определено не беше реакцията, която очаквах. Изненадах се, защото в моите очи нещата изглеждаха така - бях помогнал с домакинската работа. Мислех, че ще полети от щастие, ще ме целуне и ще се озовем в спалнята, където тя ще извърши своя жест на благодарност. Вместо това... тя обърна ситуацията така, сякаш съм помогнал само на себе си.
Истината е, че дори не ги бях измил. Просто ги сложих в миалната машина, което ми отне не повече от 5 минути. В замяна очаквах някаква страхотна награда за направеното, а когато съпругата ми ми каза онези неща, аз се почувствах обиден. Мисля, че много мъже попадат в този капан. Щастливи сме когато помагаме у дома, но щом го направим, започваме да имаме усещането, че извършваме услуга на половинките си. Но нещата май не стоят точно така...
Разбира се, че трябва да награждавате обекта на любовта си!
Но хайде да сме честни! Наистина ли чакаме награда, щом сме измили чиниите? Или сме оправили леглото, в което сме спали самите ние? Или когато перем собствените си дрехи? Или дрехите на децата си?
Не мислите ли, че партньорството означава тоно това – да правите всичко у дома заедно?
Разбира се, успях да стигна до това прозрение на следвщата сутрин. Предната вечер се скарахме жестоко, защото аз бях обиден, а и съм сигурен, че тя си мислеше, че се е омъжила за пълен глупак. Нямаше да разбера, докато не видях сърпугата си да вади съдовете от миалната сутринта. Тогава започнах да осъзнавам какво ми е казала...
Гледах я как вади всяка чиния, докато аз си похапвах закуската и бавно започнах да усещам, че тя е била абсолютно права. Мразя, когато става така, но мисля, че се случва с всеки. Опитвайки се да превъзмогна егото си ѝ казах, че е била права, защото тези чинии не са били само мои, а на цялото ни семейство. Не казах нищо повече, но и нямаше нужда. Тогава тя ми отвърна по начина, по който исках да го направи предната вечер. „Благодаря ти за разбирането!“. Целуна ме и се върна да довърши цялата бъркотия с чиниите. А аз станах от масата и и помогнах.
Всички ние, мъжете, трябва да осъзнаем, че не сме гости в собствения си дом и трябва да спрем да се държим като такива. Жените ни не са длъжни да се грижат и за нас, както се грижат за децата ни, които не могат да направят нищо сами. И ти можеш да измиеш чиниите, и ти можеш да изхвърлиш боклука, и ти можеш да напазаруваш вместо да го прави тя. Да, можеш и е добре да го правиш също толкова често, колкото и тя. Отменяй я, помагай ѝ, дай ѝ малко време за самата нея. Нека се почувства както преди - като жената, която ти поставяше на пиедестал и тази, за която ти се грижеше като за принцеса!
НАЗАД