Скъпо мое първо дете,
Помня първият ден, в който те държах в ръцете си. Мислех за майчинството дълго време – за това какъв ще станеш ти и каква ще стана аз. Но бях толкова неподготвена. Небето и Земята се целунаха за секунда и никога не съм се чувствала по-уверена и несигурна, всичко това в един и същи момент.
Знаех, че ти и аз ще бъдем добре. Но също така знаех, че трябва да порасна за един миг, за да бъда твоя майка.
И ти ми вярваше. Знаех го.
Очаквах, че ще знам как да го направя – че ще знам как да те обичам и как да те отгледам правилно във всеки един етап от живота ти. Но не знаех. Когато беше едва на няколко дни, позвъних на лекаря в 1 през нощта, защото не можех да те нахраня. Ти пищеше, а аз плачех. Бяхме тотална бъркотия. А сега ти помагам да се справиш с ученическите години и мъката от това, че най-добрият ти приятел се премести в друг град. Трябва да знам как да правя това правилно, синко, но понякога не знам.
Очаквам твърде много от теб, синко. Опитвам се да не го правя, но го правя.
Вината не е в теб, а в мен.
Понякога собствените ми несигурности и нереалистични очаквания се прехвърлят към теб и много съжалявам. Моля те, знай, че ако се чудиш дали правиш нещо неправилно, ако нещата не се получават както искаш… справяш се добре. Аз също съм първо дете и през ученическите си години мечтаех да те имам някой ден и да намеря начин да те възпитам така, че да не познаваш перфекционизма. За да не се налага страхът и идеализма да ти шепнат в ухото „не прави грешка”. Но не успях да го направя. Виждам го в очите ти, когато се тревожиш за тестове в училище или когато ти се карам сериозно за малки неща.
Съжалявам, сине. Вината не е в теб, а в мен.
Истината е, сине, че ти си перфектен. Защото да си перфектен не означава това, което всички си мислим. Това не е стандарт, който трябва да достигнем или невъзможно постижение, което да постигнем. Това е златото, което вече се намира в нас. Това е кой си ти извън всичките ти грешки и всичките ти успехи.
Аз съм много, много горда с теб.
Дори и когато не си бил „добър”, сине, дори и когато забравяш да мислиш за другите и да бъдеш този с „добро поведение” – аз съм на твоя страна, всеки път. Винаги те подкрепям и знам, че ще научим всичко заедно. Може да се справяш ужасно в училище и никога да не успееш да изкараш хубава оценка по математика, но никога няма да те гледам различно или да бъда по-малко горда.
Може да се чувстваш некомфортно с организираните спортове и да ти се иска да избягаш надалеч, когато имаш час по физическо. Разбирам те, аз се чувствах по същия начин. Ако чувстваш, че ме разочароваш, знай, че не е така.
Може да се ожениш или не, може да избереш да следваш в университет или пък не. Може да решиш да преследваш сериозна кариера или не. Може да бъдеш успешен или да правиш купища грешки, аз няма да отида никъде. Няма грешка или решение, които да ме накарат да те изоставя. Не бих могла да бъда по-горда или да те обичам повече.
Когато усетиш нещо от мен, което изглежда сякаш прави всички тези неща неверни, моля те, знай, причината не е, че се проваляш – аз самата съм уплашена. Уплашена съм, че не правя нещата правилно или че няма да мога да ти дам това, от което се нуждаеш. Уплашена съм, че не съм създадена за това и че може би други майки се справят по-добре. Мисля за това как ти позволявам да гледаш телевизия и за това, че не винаги приготвям сама вечерята и се чудя дали те обичам толкова добре, колкото мога. Мисля за това как все още съм голям егоист и понякога съм толкова погълната в себе си, че пропускам момента с теб. Мисля за това как поставям очаквания върху теб, нещо, което си бях обещала, че никога няма да направя. И се плаша и не съм сигурна дали притежавам необходимите качества.
Друг път съм фриволна и драматична. Това е защото панталоните ми стягат, вкъщи е бъркотия и се чувствам, сякаш съм се провалила ужасно. Понякога е защото се опитвам да не ям захар или да не пия кафе и всичко, за което мога да мисля, са захар и кафе. Глупаво е, унизително е, но е истина.
Вината не е в теб, сине, а в мен.
Сега си на 9 години и понякога се чудя дали не ми е изтекло времето да правя грешки. Дали няма да ми обърнеш гръб в някой от дните, в които очаквам прекалено много от теб. Но ти продължаваш да ми прощаваш, да ми вярваш и да ми се доверяваш – също както го направи, когато беше бебе и аз не можех да разбера как да те кърмя.
Благодаря ти, че ме обичаш и когато съм най-малко перфектна. Аз съм много по-добра благодарение на теб и все още се уча…
Уча се да приемам себе си така, както приемам теб.
Обичам те, сине – повече, отколкото думите могат да го изразят. Благодаря ти, че растеш заедно с мен.
С обич,
Твоята майка
НАЗАД