Интересна ситуация в градския транспорт в София е разказал Димитър Илиев в профила си във Фейсбук.
В статуса си той обяснява как граждани са преборили несъществуващи наредби на Центъра за градска мобилност за качване с колело в автобус на градския транспорт.
Публикуваме целия материал без редакторска намеса:
Вторник вечер, полунощ без четвърт. С Жана като по чудо хващаме последния 204 от Националния стадион в посока южните квартали. Когато се озоваваме в рейса, оказва се, че вътре се вихри скандал.
Едно момиче е качило на автобуса счупения си велосипед и се опитва да се прибере в „Борово“ по единствения възможен за нея начин. Шофьорът отказва да потегли, докато тя не слезе, защото имало наредба, че толкова големи колела не можелo да се качват в градския транспорт.
Целият автобус се опитва да обясни на шофьора, че колелото не пречи на никого и че искаме вече да потегляме. Момичето се кани да слезе, за да не ни бави, с намерението да върви пеша към къщи, бутайки колелото си. Ние я връщаме, обясняваме ѝ, че никъде няма да ходи и че ще стоим всички в автобуса барабар с колелото, докато не потеглим. Никой не мрънка, никой не си тръгва.
Шофьорът вика полиция, ние слизаме вкупом от автобуса да се разправяме. Полицаите питат на кого е колелото, всички казваме, че е наше. Полицията се вижда в чудо, някакъв бабаит, представил се за служител на Центъра за градска мобилност, също се вижда в чудо. Никой, оказва се, не може да ни покаже или цитира конкретна наредба, според която големи колела е забранено да се превозват в градски транспорт.
Колегата Димитър Драгнев, когото заварихме да пътува със същия автобус, изнамира от телефона си всички наредби на ЦГМ, отнасящи се до велосипеди, но там изрично пише само за метрото. Накрая полицаите вдигат ръце, човекът, представящ се за ЦГМ, си тръгва, шофьорът кандисва и с викове и ръкопляскания тълпата пътници се прибира в рейса и отпътуваме към Витоша заедно с момичето и счупеното ѝ колело. Тя слиза на нашата спирка, стискаме си ръцете и си благодарим. Спестила си е може би над час трамбоване в тъмното с бутане на развален велосипед. Целият купон трае около един час, през което време никой не си е тръгнал и всички се чувстваме с приповдигнат дух.
Изводи:
1. Когато официалните правила са неясни, всеки с мъничко власт или отговорност може да ги използва, за да се почувства значим или просто да си го изкара на теб.
2. Ако жертваме малките си удобства, например да сме си вкъщи навреме за късните новини, в името на това да не пострада наш съгражданин от несправедливост, сме силни и печелим.
3. В София трябва да има подробен, ясен и публично огласен регламент за превозването на велосипеди в градския транспорт.
НАЗАД