Райна Княгиня е символ на женската сила, на непримиримия дух и неуморната борба.
Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева е родена на 18 януари 1856 година. Жизненият ѝ път приключва на 29 юли 1917 година.
Райна Княгиня е родена в Панагюрище. През ученическите си години тя се доказва като будна ученичка, поради което е избрана от българската общност в града, заедно с още една съученичка, да продължи образованието си в Старозагорското девическо училище. По този начин тя е предопределена да стане учителка в града.
По време на Априлското въстание тя вече е учителка и взима активно участие в подготовката му. В деня на избухването на въстанието тя се качва на кон, взима пистолет и развява знамето на Свободата.
След потушаването на Априлското въстание тя е заловена от турците и е откарана в Пловдивския затвор. Там тя е подложена на жестоки мъчения. Захари Стоянов разказва за тези зверства в „Записки по българските въстания“.
Спасяват я европейски дипломати. След това е изпратена да учи в Русия. Райна Княгиня се превръща в първата дипломирана акушерка в България.
Омъжва се за кмета на Панагюрище – Васил Дипчев. Имат голямо семейство – петима сина и осиновяват едно момиче.
Васил Дипчев е виден русофил и народен представител. Той издъхва след побой в Черната джамия в София, а Райна остава сама с децата си. Тя работи като акушерка в крайните софийски квартали, за да издържа голямото си семейство.
Тя е издействала построяването на „Майчин дом“ в София, който сега е Национален център по трансфузионна хематология.
Райна Дипчева умира на 29 юли 1917 година.
Въпреки тежкия живот, който води, тя остава и до днес пример за невероятна смелост, женско милосърдие и човешка сила. Поклон!
НАЗАД