Трети ден, а Тодор все още не ме беше потърсил. Скъп подарък и бележка, но нито следа от него? Типично, винаги е смятал, че за да задържиш вниманието на една жена, трябва добре да си поиграеш с нея, но бях претрупана с работа и нямах никакво желание за игра. Не и такава, в която аз бях топката.
Новата ми линия излизаше след месец, трябваше да сложа стотици тикчета в тефтера си преди голямото събитие. Усмихвам се, щом се сетя за работата си. Винаги съм мечтала да правя именно това. Стилът е нещо, което малцина могат да си позволят. Къде по дяволите беше той? В моменти като този имах нужда от него, макар да не бяхме заедно и въпреки че можеше никога отново да не бъдем. Той глупаво разрошваше косата ми и ме целуваше, захвърляйки тефтера със задачите възможно най-далеч от ръцете ми. Макар цялата да потрепервах, Тодор ми помагаше да се отпусна. Той беше моята глътка въздух, а сега се задушавах.
Минаха пет дни. Пет дни в терзания, мъки, мисли... Часове, наситени със сива агония. Вероятно можех да вдигна слушалката и да го намеря, много пъти го бях правила, но и много пъти бях губила от това, за това реших да го изчакам. Покажех ли слабост – играта свършваше. Допушвах последната си цигара на терасата и мислех за взаимоотношенията между хората. Когато бях дете, зяпах момчето, което харесвах с часове, а приятелките ми все ме побутваха с думите „ако го гледаш, никога няма да те види”. Години по-късно нищо не се беше променило, исках да го потърся, но кодексът ми забраняваше. И тогава телефонът позвъня, а аз затичах към хола и отново се засрамих от детското си държание.
- Ало?
- Здравейте, преди няколко дни ми казахте, че искате плата да е зелен, но вчера по телефона ви чух да казвате жълт. В мен ли е грешката?
- Да, искам светло-зелена коприна. – отново бях сгрешила, но вече не смеех да си призная, прекалено често ми се случваше.
Позвъня се на вратата. Чувствах се толкова отчаяна, че едва пропълзях до нея, за да я отворя. Не беше нужно да казва нищо. Тодор винаги е бил от онези мъже, които никога няма да забравя, независимо с колко други се забавлявам. Направи крачка, за да целуне врата ми и реших, че е чудесното време за…
- Първо смени крушката в хола.
Останалите части на историята може да намерите тук.
НАЗАД