Дали от лекия, ухаещ на люляк въздух или от нежната музика, която си играеше със сърцето ми, докато обикаляше залата и закачаше всеки, който бе изгубил по нещо скъпо, аз най-накрая го осъзнах… Мъжът, който обичах вече не ми принадлежеше, беше неин, а всичко, което знаех за нея беше името й, чудесния й вкус за мода и разбира се дългите крака, за които така й завиждах, все пак беше модел. Все още смятах, че поканата за сватбата бе като куршум в главата, но любезните усмивки, които булката и младоженеца ми изпращаха, някак ме убедиха да остана, а и имах своето подкрепление: Стефани отдясно и Никол отляво.
Отново ги погледнах, щастливата двойка, не можех да преценя кой е по-щастлив. В нейните очи виждах нещо, което преди няколко месеца бледо забелязвах в огледалото, тя беше обичана и го знаеше, а усмивката му някак гордо казваше: Държа най-красивата жена в ръцете си. С всеки жест на телата им, аз продължавах да й завиждам и макар да знаех, че завистта погубва душата, не можех да спра да гледам снежно-бялата й рокля, която днес трябваше да облека аз.
- Сега е ред на младоженците да кажат своите обети.
- Знам, че си имал много жени в живота си, но се радвам, че избра да прекараш живота си с мен. – Безмозъчната манекенка ми прати празния си глупав поглед, за да ме подразни, но някак си успях да удържа на напрежението. – Ти си един страхотен мъж, успяваш да попълниш цялата неделна кръстословица, работиш над тялото си и го поддържаш в такава страхотна форма, целуваш ме всеки път преди да излезеш и съм сигурна, че ще бъдеш страхотен баща.
- Ред е на Вашия обед.
- Знаеш ли, когато те видях за пръв път, стаята беше пълна с полу-голи жени, красавици, без съмнение. Но когато те погледнах, всички други изчезнаха. Освен една, която е и главната причина, поради която тази сватба няма да се състои. Мария, обичам те, време е!
- Време е, Мария, време е да ставаш, имам новини за теб!!!
С огорчение проумях, че всичко това се е случило в ума ми, щом отворих очи малките парченца пилешки чипс в леглото ми припомниха колко жалко бях прекарала предната нощ. Той се върна при мен, каза ми, че ме обича, но в съня ми…
- Хайде, ставай вече, няма да повярваш!
Никол може да е наистина досадна.
- Не можеш ли да изчакаш поне да отворя очите си преди да ме засипеш с порнографските си разкази от изминалата нощ.
- Това може да почака, Тодор се обади току-що, няма да има сватба.
НАЗАД