В модерната позитивна психология се вярва, че всеки от нас е виновен сам за съдбата си. Ако не постигаме нещо, то или не го заслужаваме или не го искаме истински. Но има една нова теория, която обяснява провалите ни. При това без да ни обрича на самобичуване.
Чували ли сте за Crab bucket theory или „Теорията на краба”. Какво точно значи тя? Крабовете са смятани за безмозъчни и много глупави животни. Ако някой от тях се намира сам в една кофа, той с лекота ще може да излезе от нея. Когато в кофата попаднат и други негови събратя, схемата се променя. Ако кофата е пълна с много животинки, а един от тях се опитва „да стане свободен”, т.е. да излезе от кофата, неговите роднини колективно се закачат за него и го връщат обратно. Така пречат на беглеца да осъществи сценария за освобождаването си. Те са неговите надзиратели. Те са най-силните му противници.
Звучи ли ви познато? У нас тази теория дори е превърната във виц. Със сигурност сте го чували – „Защо в казана на българите в Ада няма дявол? Защото те сами се пазят някой да не изплува”.
Когато човек спира цигарите, то неговите приятели дружно му говорят неща от рода „няма да ти се получи” и му протягат цигара. Когато кандидатства за второ висше, то колегите му на глас се учудват за какво му е притрябвало, че и без това се скапва от работа. Когато собствените родители наричат детето си глупаво, неудачник, мързеливец, това също е „кофа капан”. Искате да започнете бизнес - вкупом ви се напомня колко е трудно да се върти фирма, колко много бюрокрация и завистници има...
Манталитетът на краба понякога се разглежда като псевдорационално мислене. Класическата му проява е бойкотирането и неприемането на успешните членове на обществото. Всеки, който поема към ръба на кофата, се смята за загубеняк. Защо му е да напуска удобното място на посредствената сигурност?
Изследователят Йон Райека дава многобройни примери за проявата на дадения манталитет в британската, американската, ирландската, японската, китайската, индийската и сингапурската култури. Става дума за човек, който пречи на другите да ползват онова, което за него самия няма никаква ценност.
Такава е човешката природа и нищо не можем да направим с това…, освен едно – да сме по-силни от кофата и да се бутаме напред, дори когато сто човека ни дърпат назад. Всеки път, когато попаднете в кофата, не забравяйте, че само вие може да надскочите ограниченията си.
Дори никой да не вярва в способностите ви, това не е причина да се отказвате. Някои от най-великите умове на света са били наричани луди, наудачници и бездарници. Точно те обаче са успели да напуснат кофата на посредствеността и да видят мечтите си реализирани.
И един последен съвет: избягвайте крабовете по пътя си. Дори те да са част от най-близкото ви обкръжение. Кой, ако не вашите най-близки ще се застъпи за вас тогава, когато светът е настроен срещу вас? Ако пък не го направи – защо още го приемате в близкото си обкръжение?
НАЗАД