В една студена зимна сутрин във Вашингтон, на станция на метрото, спрял мъж, отворил цигулката си и започнал да свири. Свирил в продължение на 45 минути в час пик. Бил заобиколен от хиляди хора, като повечето от тях отивали на работа. В един момент музикантът забелязал възрастен мъж. Само той се забавил, после спрял за няколко секунди и продължил.
Минута по-късно хвърлили пари на музиканта. Направила го минаваща жена, която дори не спряла. Това била първата му печалба за деня.
Най-голямо внимание му обърнал тригодишен слушател. Момчето чуло музиката и спряло, но бързащата майка го дръпнала за ръката и го повела нататък. А хлапето постоянно поглеждало музиканта. Същата ситуация се повторила още няколко пъти и с други деца, но никой от родителите не им позволил да се забавят дори за миг.
За цялото време само 6 души останали за кратко да послушат. Още 20 човека, без да се забавят, хвърлили малко пари. За цялото това време музикантът спечелил 32 долара.
Нито един от минувачите нямал представа, че това е цигуларят Джошуа Бел - един от най-добрите музиканти в света.
И този известен музикант свири едно от най-сложните парчета, писани някога в света. Свири на Страдивариус, оценен на 3,5 милиона долара.
Цената на билетите за концерта на Джошуа, който се провел в Бостън два дни по-рано, средно била 100 долара. А концертът бил разпродаден.
Свиренето на знаменит музикант в метрото било част от социален експеримент, осъществен от вестник Washington Post. Идеята е да се провери в нашето ежедневие, в неподходящ момент, когато бързаме... възприемаме ли красотата? Ще се забавим ли, за да я почувстваме? Ще разпознаем ли таланта в друга обстановка?
И един от изводите на този експеримент:
Ако не можем да намерим време да слушаме най-добрите музикални композиции, писани някога, изпълнени от един от най-добрите музиканти в света; ако темпото на съвременния живот е толкова всепоглъщащо, че ние ставаме слепи и глухи за такива неща - помислете колко много изпускате!
НАЗАД