Домът на Георги Лазаров в София
Този достолепен софийски дом е проектиран през 1912 г. в бароков стил и построен през 1914 г. от архитект Кирил Маричков – дядото на “щуреца“ Кирил Маричков. Той е автор на някои от най-красивите сгради в София , като хотел „Империал“ например (1920 г., първата стоманобетонна сграда в България). Арх. Маричков е сред първите български архитекти пренесли у нас авангардните идеи на сецесиона и европейските тенденции в градското планиране. Роден е в Калофер на 28 октомври 1875 г. Завършил е архитектура в Карлсруе, Германия през 1900 г. Той е наследник на известен род, майка му Елена Странска е сестра на големия деятел по Съединението на Княжество България и Източна Румелия д-р Георги Странски, член на БРЦК, съратник и кум на Христо и Венета Ботеви и кръстник на дъщеря им Иванка. Арх. Маричков сам определя сградата на ул. “Денкоглу“ за шедьовър на архитектурното си творчество. Тя безспорно се нарежда сред най-представителните жилищни сгради в София. Сградата е обявена за паметник на културата.
Къщата на Георги Лазаров на ул. “Иван Денкоглу” №19 е шедьовър в творчеството на арх. Кирил Маричков.
Къщата на Димитър Яблански
Къщата на бившият кмет на София Димитър Яблански се намира на бул. „Цар Освободител“ № 18
Построена е през 1906 -1907 г. по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Неговата задачата е била да проектира за Яблански един малък дворец и архитектът се е справил блестящо – къщата има много рационално разпределение. Балконите, прозорците и еркерите са богато декорирани от австрийския скулптор Андреас Грайс. Сградата е едно от най-добрите произведения на арх. Грюнангер. В архитектурно отношение е издържана в бароков стил с ренесансови елементи на украсата, а щукатурата в интериора е в стил рококо. Мансардният етаж играе важна роля в артистично-художественото оформление на сградата, разнообразено от балконски перила от ковано желязо и няколко скулптурни картуша с женски фигури. Мебелите и материалите са доставени специално от Виена.
Фридрих Грюнангер e австрийски архитект, живял и работил в България. По негови проекти в София са създадени североизточното крило на Княжевския дворец, Семинарията, Богословският факултет на Духовната академия, Софийската синагога. Димитър Яблански е финансист и общественик, бивш кмет на София и депутат в Народното събрание.
Ресторант "Крим" (Руският клуб)
Ресторант “Крим” (Руският клуб) се помещава в една от най-уютните и прочути софийски къщи, собственост на известният политик и адвокат Теодор Теодоров
Къщата е построена през 1910 г. по проект на архитект Петко Момчилов, роден в Горна Оряховица, завършил архитектура в Прага. Други негови сгради са Александровската болница (1884), Майчин дом, църквата “Св. Седмочисленици”, Синодалната палата (1908), Централния софийски затвор (1911). Теодоровата къща обаче се смята за неговия шедьовър. Тя и днес поразява с прекрасната си архитектура и великолепно разположение на вътрешните помещения. На 22 април 1933 г. в тази къща по инициатива на д-р Николай Николаев – виден юрист, публицист и политик и зет на Теодоров, 16 ентусиасти подписват протокола за учредяване на първия в България Ротари клуб.
Домът на Барон Гендович
Домът на барон Гендович – “Небостъргачът” на ул. “Дякон Игнатий” № 7 в София
В непосредствена близост с Народния театър в София, величествено се издига красива седеметажна необарокова сграда, позната на столичани като „първия небостъргач” в града. Построена е през 1914 г. по поръчка на българския политик, предприемач и съратник на Левски – Христо Гендович. Проектът е дело на един от най-забележителните архитекти от началото на века, основателя на първото българско частно проектантско бюро Никола Лазаров. Роденият в гр. Сливен собственик на зданието е удостоен с титлата „барон” от руския император Александър II, заради заслугите му по време на Руско-турската война, в която служи като преводач на ген. Дандевил. Архитектурата на внушителното банково здание и днес впечатлява с европейското си излъчване. Проектирана е по виенски образец: едновременно монументална и раздвижена, с тераси, еркери през етажите и богато орнаментирана фасада. Стълбището й е изградено от монолитен врачански камък. Смесеното строителство – пруски свод с метални греди и липса на носещи колони, допълва уникалния й за времето облик. Според първоначалния план „небостъргачът” е трябвало да бъде с два купола, но поради междувременно започналите войни, вторият остава недовършен. Зданието става известно и като първата сграда в София със собствено локално парно. До 1966 г. в сградата се помещава и известното заведение “Бамбука”, където по това време често се събира елитът на София.
"Къщата с титаните" - Доходното здание на Коста Балабанов
Доходното здание на Коста Балабанов (Къщата с Титаните) на ул. Граф Игнатиев № 2
Къщата на Коста Балабанов на ул. “Граф Игнатиев” 2 е строена през 1914 година за жилище и доходно здание. Архитектурата й е изключително пластична, решена в духа на барока, с три обемни еркера, открити и покрити тераси, балюстради, йонийски колони, богата пластична декорация от картуши, спирали, маски. Особено представително е решен входът, фланкиран от две скулптурни фигури на атланти. Интериорът представлява интерес с красивото стълбище от полиран гранит с парапет от ковано желязо, оригинална дограма с дърворезба, колони, гипсови тавани и орнаменти. Автор на проекта е арх. Никола Лазаров – един от най-изтъкнатите български архитекти, работил на границата между XIX и XX столетие. Той е завършил с отличие “Ecole speziale d Architekture” в Париж, син на будния карловец Иван Лазаров, убит от турците по време на Освободителната война. Архитект Лазаров проектира над 60 забележителни сгради в София и много обекти в цялата страна.
"Коронясаната къща"
Къщата на проф. Иван Георгиев на ъгъла на бул. “Княз Александър Дондуков” и ул. “Будапеща” в София
На ъгъла на бул.“Княз Александър Дондуков“ и ул.“Будапеща“ в София се издига една необикновена пететажна сграда построена още в далечната 1881г. Претърпяла множество преустройства през годините, понастоящем постройката пази автентичния си вид в стил необарок и е една от най-забележителните сгради на оживения столичен булевард. Отличителният й белег е ъгловата кръгла еркерна кула, завършваща с купол с форма на пресечен конус, който изкусно е обримчен с парапет от ковано желязо, наподобяващ корона. Тази сграда и до ден днешен е известна като „къща на проф. Иван Георгов“, точно така фигурира и в регистъра на паметниците на културата. И въпреки, че парцелът е бил собственост на професора и виден български философ, той самият никога не е обитавал този дом. През годините сградата става известна като „Тетевенски хан“, наречена на едноименната ул. „Тетевенска“, която в последствие получава името „Будапеща“. Съдържатели на хана били дъщерята на проф. Георгов – Мария Георгова и съпругът й.
Къщата на проф. Стефан Ватев
Къщата е построена по проект на архитект Никола Лазаров в края на 19-ти век.
В тази къща от 1914 г. до смъртта си е живял Стефан Ватев – първият български професор по педиатрия, антрополог, събирач на фолклор, редовен член (академик) на БАН от 1898 г. Стефан Ватев е роден на 6 февр. 1866 г. в Ловеч. Завършва гимназия в Пардубице, Чехия (1882). Работи като учител в Габрово и София. Завършва медицина с докторат в Лайпциг (1893) и специализира детски болести в Берлин. Работи като лекар в Ловеч и Силистра. През 1936 г. е провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч, а по-късно и на София.
Къщата на Рачо Димчев
Къщата е проектирана от арх. Никола Лазаров и се намира на ул. “Дунав” № 5 в София
Рачо Димчев е роден през 1838 г. в Ловеч. Учи в метоха на Гложенския манастир „Св. Георги“. На 18-годишна възраст поема семейната търговия. Като търговски представител на фирма „Братя Димчеви“ живее и работи в Милано , Марсилия и Париж . В България се завръща през 1887 г. и се установява в Свищов, а по-късно в София. Рачо Димчев е редовен дарител на град Ловеч. Преди смъртта си завещава за вечни времена 100 000 златни лева „за старите, бедните и болни жители на Ловешка и Софийска община“. След смъртта му ежегодни помощи за бедните в Ловеч продължава да изпраща неговата съпруга Евдокия Димова, децата им – Александра Лазарова (съпруга на известния архитект Никола Лазаров), Екатерина Иванова и Атанас Димчев. Провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч на 19 януари 1904 г. Улица в централната част на София е наименувана на Рачо Димчев.
Занаятчийско дюлгерско дружество
Сградата на занаятчийското дюлгерско сдружение в гр. София се намира на бул. „Христо Ботев“ 71, район Възраждане
Сградата на занаятчийското дюлгерско сдружение в гр. София е изградена в близост с оживените стари пазари – женския, медния, конския, и прочутата Вайсова мелница (в района на днешния пл. „Възраждане“), където обикновено ставало спазаряването на работници, дърводелци, строители, градинари. Сградата е построена през 1909-1910 г. по проект на архитект Наум Торбов, а впечатляващата барелефна композиция на тимпана е дело на скулптора Александър Андреев и на майстора каменоделец Георги Киселинчев. Обявена е за паметник на културата с категория – „местно значение“ през 1978 г. В момента е собственост на Федерацията на независимите строителни синдикати. Помещенията в нея се ползват главно за търговски и административни дейности, а голямата зала на третия етаж е наета от театрална школа.
Къщата на Савов
Къщата на Савов на ул. “Будапеща” №7
Тази елегантна софийска къща е построена през 1914 – 1916 г. по проект на арх. Георги Кунев, който по-късно през 1927 – 1930 г. създава своя шедьовър “Къщата с ягодите”. Арх. Кунев е завършил училището за художествени занаяти във Виена и Висшето техническо училище в Карлсруе.
Къщата на Никола Гешов
Къщата на бул. «Патриарх Евтимий» 7 в София е обявена за архитектурен и художествен паметник на културата от местно значение през 1978 г.
Никола Гешов е син на Иван Стефанов Гешов и роднина на академик Иван Евстратиев Гешов. Тя е богато градско жилище от началото на ХХ в., разположено на централен столичен булевард; проектирано и декорирано в духа на модерните за времето си образци. Заема обширен парцел, разположена на уличната регулационна линия по източния фронт на булеварда, с двор в дълбочина – на североизток от къщата. Приватизирана през 1990-те години, сега сградата е изоставена без всякаква поддръжка.
Никола Гешов е син на Иван Стефанов Гешов и роднина на академик Иван Евстратиев Гешов. Тя е богато градско жилище от началото на ХХ в., разположено на централен столичен булевард; проектирано и декорирано в духа на модерните за времето си образци. Заема обширен парцел, разположена на уличната регулационна линия по източния фронт на булеварда, с двор в дълбочина – на североизток от къщата. Приватизирана през 1990-те години, сега сградата е изоставена без всякаква поддръжка.
Доходното здание на Сабат Фахри
Къщата на Савов на ул. “Будапеща” №7
Прекрасната сграда на ул. “Алабин” 38 е буквално обсипана от декоративни елементи. Женските лица, гипсовите елементи и богато декорираните балкони са само малка част от украсата, с която разполага това неповторимо здание в центъра на София.
"Къщата с ягодите"
„Къщата с ягодите“ на „Сан Стефано“ 6 е като – романтичен отглас от минали времена
„Къщата с ягодите“ е била собственост на банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович, проектирана е от завършилия училището за художествени занаяти във Виена и Висшето техническо училище в Карлсруе български архитект Георги Кунев. А е построена между 1927 г. и 1930 г. Очевидци разказват, че има пет спални, салони за прием на гости, подиум за музиканти, голям кабинет, стаи за прислуга, веранда, врати с кристални стъкла, камина с червен мрамор, барелефи… Едва ли някой знае каква е съдбата на обзавеждането – по онова време богатите български семейства са купували мебелите си основно от Виена. От оригиналната ограда има отчупено голямо парче или просто се е срутило, така че всеки може да влезе в двора и да проникне в къщата, която някога е била посолство, щаб на чужда резидентура и търговско представителство. Днес това архитектурно бижу, потънало в прах и забвение, макар че е обявено за паметник на културата още през далечната 1978 г., е собственост на директорът на „Лукойл“ Валентин Златев.
Една от къщите на близнаци Братя Прушеви
Южната къща на Иван Парушев, която се намира на ъгъла на улица “Оборище” и бул.„Христо и Евлоги Георгиеви“ №159
Къщите близнаци на ул.”Оборище” са принадлежали на двамата братя индустриалци Юлиян и Иван Парушеви. Изградени са през 1911 г. Техните кули образуват своеобразен портал на улица “Оборище” по посока към центъра на града. Нетипичните за софийския архитектурен пейзаж “готически кули” са действително внушителни, а перфектната симетрия на двете сгради продължава да впечатлява минувачите. Двете огледални сгради са творение на именития български архитект Никола Лазаров, известен още и с артистичния си псевдоним – Архитект Софийски, който получава от съвременниците си от колегията на строителите и архитектите, заради значимия му принос към архитектурния облик на столицата. Според градската легенда съпругата на Иван Парушев, която била художник, заимствала идеята за проекта от една алпийска вила в Лион. Тази вила е била притежание на професора, при когото българският индустриалец учел автомобилно дело. Вдъхновени от проекта, двамата братя решили да вдигнат две огледални фамилни къщи, издържани в неоготически стил, върху семейния си имот в София. Южната къща била на Иван Парушев, а северната на брат му Юлиян.
НАЗАД