Винаги съм мечтаела силно, макар и животът да не е идеален. Той бе труден, тежък. Всяка сутрин бе изпитание, но когато започнах да се събуждам до него, всичко се промени.
Не исках да се влюбвам отново, но това не беше мой избор. Още когато го видях за първи път, сърцето ми бе негово. Ако знаех, че това ще се случи, щях да издигна стени около себе си, за да не се случва. Той бе в мислите ми и бе единствен. Някак успя да ме стигне.
Но сега... Сега ме е страх. Страх ме е, че успя да пробие през маската ми и да ме стигне. Само той, никой друг. Той може да ме срине, да ме прави щастлива.
Страухвам се от това, ако трябва да съм честна. През главата ми са минали стотици сценирии и всеки път се оказва, че може да ме нарани, каквото и да правя. Не исках да казва думите, които никой не иска да чува:
„Не те обичам. Никога не съм. Има друга.“
Измъчвам се с подобни мисли, но все още съм с него. Когато го няма, демоните ми излизат и се страхувам.
А дали съм смела или съм страхливка? Не знам. Но не мога да се сбогувам. Не бих и могла.
НАЗАД