„Съпругът ми случайно ми изпрати съобщение, което беше написал на любовницата си. Беше като шок.“

„Зайче, ще дойда след час“, пише съпругът ѝ, докато е в командировка. Само че никога не я е наричал така. Преди жената да успее да реагира, съобщението изчезва, а на негово място идва друго: „Обичам те. Липсваш ми“.

За нея това е достатъчно, за да заподозре, че първите думи са били предназначени за друга жена. Двамата са заедно от 12 години, женени са от 10 и имат две деца. Досега тя не е подозирала изневяра.

След случката обаче започва да преосмисля всичко. Съпругът ѝ често пътува до малък град с обяснението, че трябва да следи нов проект. В началото изпращал други хора вместо себе си, а после започнал да ходи лично. Дори нежността и подаръците вече ѝ изглеждат като възможен опит да заглуши чувството си за вина.

В разказа си жената споделя, че втора нощ не спи и не знае как да постъпи: да премълчи, да поиска обяснение, когато той се върне, или да вземе децата и да отиде при родителите си.

Първо разговор, после решение

Психологът Анна Сухова съветва жената да не остава сама с подозренията си, но и да не взема окончателно решение, преди да е разговаряла със съпруга си. Според нея първата стъпка е да каже какво точно е видяла и как се е почувствала, а след това да чуе неговото обяснение — без да го прекъсва и без да довършва мислите му вместо него. Препоръката ѝ е разговорът да бъде лице в лице, а не по телефона или чрез съобщения. По-добре е да изберат спокоен момент след завръщането му, вместо да започнат още на прага. Сухова предлага и конкретна подготовка: жената може предварително да произнесе на глас онова, което иска да каже. Кратките, ясни изречения ще ѝ помогнат да изрази преживяното, без най-важното да се изгуби в обвинения.

Не е нужно всичко да се реши в един разговор

Психологът насочва вниманието и към очакванията. Ако жената си представя, че съпругът ѝ непременно ще се разкае и ще моли за прошка, реакцията му може да я изненада. Затова съветът е да се подготви за различни отговори, а не за един предварително написан сценарий. Каквото и да чуе, Сухова препоръчва да си даде време, преди да реши как да продължи. Разговорът с психолог може да ѝ помогне да осмисли случилото се и собствените си желания, вместо да избира бъдещето на отношенията си в първия момент на болка.

Подкрепа, без да пренебрегва себе си

Друг важен съвет е да не се затваря в себе си. Може да потърси близките си, без непременно да споделя всички подробности, преди самата тя да е решила какво иска да направи. Сухова я насърчава да обърне внимание и на желанията, които е оставяла на заден план заради семейството и ежедневните задължения — да се върне към отлагано занимание или да направи нещо приятно за себе си. Наред с въпроса какво се случва в брака ѝ, място заслужава и другият: какво иска самата тя оттук нататък.

НАЗАД