В нощта срещу Нова година и в първите часове на 1 януари българската традиция оживява с един от най-обичаните обичаи – сурвакането. Това не е просто детска радост или празничен ритуал, а древен начин хората да надникнат в идващата година и да „поканят“ здравето, плодородието и късмета в дома си. Вярва се, че сурвакницата носи благословия, а всяка дума, изречена с нея, има силата на наричане.
Според народните вярвания, утре се гадае каква ще бъде 2026 година по това кой първи ще прекрачи прага, какви думи ще изрече сурвакарят и как ще се почувстват стопаните след ритуала. Ако първият сурвакар е здраво, усмихнато дете – годината ще е лека и плодородна. Ако сурвакането е весело, с ясни наричания и смях, това е знак за изобилие, радост и семейна хармония.
Особено важно е сурвакницата да е направена от дрян – дървото на здравето и силата. Украшенията по нея също носят послание: пуканките символизират чистота, сушените плодове – плодородие, а червеният конец – защита от лоша енергия. Колкото по-богато е украсена сурвакницата, толкова по-пълна се вярва, че ще бъде годината.
Сурвакането не е само за късмет – то е момент на свързване между поколенията. Думите, които се изричат утре, остават като благословия за цялата 2026 година. Затова традицията повелява да се посрещне сурвакарят с усмивка, отворено сърце и благодарност – защото каквото дадеш в първия ден, такова ще получаваш през цялата година.
НАЗАД