Понякога срещате някой нов човек и имате чувството, че сякаш го познавате от първата секунда. Същият цвят на очите, същата интонация, същите навици. И тогава изведнъж осъзнавате - изглежда точно като бившия ви. Съвпадение? Изобщо не.
Много хора се „хващат“, че си мислят: „Този човек ми напомня за някого“. Често резултатът е чувство на симпатия, а понякога дори необяснимо привличане. Много пъти не разпознаваме веднага чии черти разпознаваме в нов познат. Но с течение на времето става ясно, че той донякъде прилича на бивш партньор.
И това не е съвпадение, а модел, който психолозите наричат „ефект на познатото лице“. Какво го причинява и какви опасности крие?
Привличане чрез разпознаване
Нашият мозък е устроен постоянно да търси познати модели. Това ни помага бързо да се ориентираме в света: да разпознаваме опасности, да намираме ресурси и да изграждаме социални връзки. Когато срещнем някого с черти, подобни на друг човек, с когото някога сме били близки, механизмът за разпознаване се активира. Появява се чувство за сигурност и доверие: „Вече знам как да общувам с този човек“.
Невроучените обясняват това с допаминовата система. Ако миналите връзки са били емоционално заредени, дори с противоречия и конфликти, мозъкът ги помни като източник на силни впечатления. Когато се натъкне на „копие“ или дори намек за предишен опит, той предизвиква същата емоционална реакция.
Психология на повторението
В психологията съществува концепцията за „повтарящ се сценарий“. Хората често несъзнателно избират партньори, подобни на предишните си. Нещо повече, понякога се чудят: „Защо всичките ми връзки завършват по един и същи начин?“ Причината е, че мозъкът се стреми да завърши една недовършена история.
Ако в минали взаимоотношения сте оставяли важни въпроси нерешени – не сте получили признание, не сте простили обида или не сте успели да разрешите конфликт – тогава в новите връзки търсите възможност да „преиграете“ сценария. Срещата с подобен човек се усеща като втори шанс. Но, за съжаление, често повтаряте едни и същи грешки.
Влиянието на външния вид и изражението на лицето
Изследванията показват, че сме склонни да се доверяваме на лица, които ни напомнят за хора, които познаваме, макар и невинаги да са предизвиквали положителни емоции. Външният вид играе огромна роля: подобна форма на очите, тази на устните или жестове задействат цял пласт от спомени. Понякога изглежда, че привличането е възникнало „от нищото“, но в действителност това е реакция на познати черти.
Интересното е, че не става въпрос само за външния вид, но и за речта, тона на гласа и походката. Всичко това несъзнателно допринася за образа на някой, който е „единствен по рода си“.
Кога това е полезно и кога е капан?
От една страна, ефектът на познатост ни помага да установим по-бързо разбирателство, чувствайки близост и доверие. Това може да бъде полезно в приятелства, работа и нови връзки: началото е по-топло и по-естествено.
От друга обаче, съществува риск от връщане към нездравословни модели. Ако предишната връзка е била токсична, но емоционално интензивна, може да гравитираме към подобни хора, защото мозъкът ни жадува за тази позната интензивност. В резултат на това попадаме в същия порочен кръг.
Защо обаче е опасно да проектираме минали преживявания върху „познато лице“? Защото хората са различни и външните прилики не показват сходни морални качества или емоционална близост. Можем да приписваме мотиви или да си представяме реакции въз основа на предишни преживявания, но това няма да има нищо общо с реалността. Възможно е това да доведе до болка не само за нас самите, но и за партньора ни.
Как да прекъснете цикъла на повтарящи се връзки?
За да спрете несъзнателно да избирате „двойници“ на бившите си, е важно да осъзнаете вътрешните си сценарии. Ето няколко стъпки, които ще ви помогнат:
• Анализирайте миналите си взаимоотношения. Опитайте се честно да запишете какво точно ви е привлякло към тях и какво ги е разрушило. Като анализирате това, вече няма да бъдете заложник на несъзнателни реакции.
• Разделете миналото и настоящето. Новият човек не е бивш партньор. Той има право да бъде себе си, а не просто продължение на историята.
• Справете се с недовършените дела. Ако от минали връзки са останали негодувания, е важно да се справите с тях – чрез психотерапия или саморефлексия.
• Разширете социалния си кръг. Когато си дадете възможност да общувате с хора с различен произход, възраст или характер, мозъкът развива нови референтни точки.
Ефектът на „познатото лице“ е проява на силата на паметта, не само в мозъка, но и в сърцето. Привличат ни подобни хора не защото „съдбата си прави шега“, а защото имаме вътрешна нужда да завършваме стари сценарии и да преживяваме познати емоции. Разбирайки този механизъм, можем да направим избор - да повтаряме едни и същи грешки отново и отново или да оставим миналото зад гърба си, запазвайки полезните уроци като спомен, и да изградим нови, по-здрави и щастливи взаимоотношения.
НАЗАД