Съжалявам, че не можах да бъда момичето на твоите мечти…

Съжалявам, че знаех какво правя от самото начало.

Съжалявам, че те оставих да вярваш в илюзия.

Съжалявам, че аз бях тази, която я разби.

Съжалявам, защото никога не съм искала да бъда тази, която да ти я разкрие.

Момичето на мечтите ти беше просто кошмар с хубава усмивка. И толкова, толкова съжалявам...

Съжалявам, че съм несигурна. Съжалявам, че се извинявам прекалено много и се чувствам като нежелан товар, когато колебливо положа глава на гърдите ти и имам нужда да те попитам хиляда пъти дали наистина те е грижа за мен.

Съжалявам, че съм сложна. Съжалявам, че има дни, в които ми е трудно да се измъква от леглото и да измия косата си или отида навреме в кабинета на терапевтката си само за петнайсет минути, неспособна да я погледна в очите.

Съжалявам, че се отчайвам. Съжалявам, че целувам непознати в тъмнината и запомням начина, по който усещам дишането им на врата си, преди да разбера какви са имената им, защото копнея за любов, която изглежда не давам дори на себе си - съжалявам, че толкова жадувам за нея.

Съжалявам, че съм непоправима. Съжалявам, че взех усмивката и добротата ви и ги „извъртях“ по моя начин, представяйки си вкуса ти по езика ми, докато те използвах, за да запълня празнотата, която всички мои краткотрайни връзки са оставили в сърцето ми.

Съжалявам, че не мога да бъда момичето на твоите мечти. И съжалявам, защото исках да бъда.

Господи, толкова много исках да бъда! Веднъж. За някого. Исках...

Исках толкова много да бъда добра за теб. Исках да бъда най-доброто нещо, с което животът те е наградил. Исках да донеса светлина в живота ти, по начина, по който ти го направи за мен. Исках да обичам себе си толкова много, за да мога да обичам теб повече, защото Бог знаеше, че можех - можех да те обичам така. Исках да те обичам толкова много...

Исках да те обичам с всичко мое и да бъда единствената за теб и съжалявам, че не можах да бъда това за теб.

Най-вече съжалявам, че трябва да видиш как мечтата ти се изплъзва между пръстите ти и съжалявам, защото истината е, че се надявах да видиш несигурността ми и всичко, което ме превръща в кошмар и да ме наречеш своя мечта, така или иначе.

Веднъж. За теб. Искаше ми се да бъда...