Съжалявам, животът ме накара да те забравя

Не мога да си спомня толкова много неща! Хора, места, телефонни номера, лица, имена, исторически факти, текстове на песни, дори не знам какво ядох вчера вечерта. Ужасно е, не помня нищо!

Често се чувствам като глупачка, когато на улицата, в бара или където и да било, някой дойде при мен толкова развълнуван от това, че ме вижда след "толкова дълго време", а аз не мога да изпитам същата, дори бледа емоция, защото нямам представа кой е той.

Понякога се преструвам. Представям си, че току-що съм срещнала отдавна изгубения си най-добър приятел, но очите ми никога не лъжат. Докато скачам от радост с теб, очите ми все още се опитват да си спомнят лицето ти, да си припомнят историята ни или просто да се сетят за името ти. И никога не се справям с тази задача. Съжалявам. Наистина.

След не малко на брой трамвиращи случки и спомени, нещо се случи с мен.Сякаш забравих коя съм и изтрих спомените си. Някои дни мога да си спомня някой хубав спомен от детството си или да разкажа с подробности за телевизионното предаване, което съм гледала предишната вечер. Други дни, паметта ми сякаш се е рестартирала и мога да не позная човек, с който са ме запознали по време на събиране в приятели миналата седмица.

Това, че не помня, ме кара да изглеждам като истинска к*чка. Знам, че най-вероятно за хората, чиито спомени за нашата среща са ярки, е изключително обидно и често дори изглежда незряло. Това, обаче, изобщо не е така. Наистина не мога да си спомня нищо. И това не се ограничава само до хората. Забравям са събития, места, указания, дати и какво ли още не.

Имам цели черни петна в паметта си, който се опитвам отчаяно да възстановя.
Но колкото и да се опитвам, никога не възстановявам тези спомени. Тези черни петна са се настанили в главата ми и съм ужасена, че никога няма да си спомня важните моменти от живота си. Ужасена съм, че с времето ще се влоши. Ужасена съм, че един ден ще забравя хората, които са най-важни за мен.

Съжалявам, че забравих кой си ти. Съжалявам, че не мога да си спомня името ти или времето, което прекарахме през изминалото лято, когато излизахме и се разхождаме сред поляните и парковете и още много други красиви моменти. Заклевам се, че не преувеличавам.

Просто се боря с травма, която ми пречи да си възвърна паметта.

НАЗАД