Напук на всички отсъствия, в мен си хронично присъствие.
Заседнал си в белите дробове. С всяко вдишване те усещам как изпълваш алвеолите ми. Пътуваш по вените-магистрали в тялото и се плискаш в кръвта ми. В ума подреждаш чекмеджетата със спомени. Там ми приличаш на грижлив библиотекар, бършещ праха по лавиците на томовете с желания, съвестно архивиращ нежността в миговете ни.
Имаш ли и най-бегла идея колко съм пълна с теб и как кънтя от съществуването ти - като църква в празничен ден?
И празникът никога не свършва... Тук, до мен си, в мен си и вдъхваш опиянените ми мисли.
Всеки миг е пиршество. Храня се от устните ти, от идеите, от бляновете. Храня се с чувствата ти, а ти съществуваш единствено в мен като свят. Перфектна симбиоза.
Някога бил ли си по-осъществен? Някога била ли съм по-жива?
Всички "преди" са размити чернови.
Светът е наш изцяло - само аз и само ти...
Автор: Валентина Йоргова
НАЗАД