Майка ми имаше само едно око. Мразех я… толкова много се срамувах от нея! Работеше като готвачка в училище, за да изхранва семейството. Един ден, още докато бях в началното училище, тя дойде да ми каже Здравей. Много се засрамих. Как може да ми причинява това? Престорих се, че не я познавам, хвърлих й унищожителен поглед и избягах. На следващия ден, един от моите съученици ми каза: “АААА, майка ти има само едно око!”. Потънах в земята от срам. Освен това исках и майка ми някак си да изчезне!
На същия ден се изправих пред нея и й казах: “Ако само ще ме правиш за смях, защо просто не умреш!”. Майка ми не отговори… Дори и за секунда не си помислих какво точно съм й казал, понеже бях изпълнен с гняв! Въобще не помислих за нейните чувства. Силно желаех да се махна от къщи, затова залягах здраво над учението и имах възможност да замина да продължа образованието си на далеч от нас. След това се ожених. Купих си собствена къща. Имах собствени деца. Бях щастлив с живота си, децата и удобствата. Тогава, един ден майка ми дойде да ни види. Не ме беше виждала от дълги години, а внуците си не беше виждала никога.
Когато се изправи на входната врата, децата ми започнаха да й се присмиват, а аз й се развиках за това, че идва непоканена! Изкрещях й: “Как смееш да идваш в дома ми и да плашиш децата ми? ИЗЧЕЗВАЙ! ВЕДНАГА!!!”. Майка ми бързо измърмори нещо от типа, че е сбъркала адреса и след това се изгуби от погледа ми. И от живота ми! Известно време след това получих писмо-покана за годишна среща на класа. Излъгах жена ми, че трябва да замина в командировка и отидох на годишната среща. След като събитието приключи, просто от любопитство отскочих до старата ни къщурка. Съседите ми казаха, че тя е починала. Не почувствах нищо! Не пролях дори едничка сълза! Те ми дадоха писмо, което тя е написала приживе и е искала да получа. Отворих го и прочетох:
“Скъпи мой сине,
Мисля си за теб през цялото това време, през всичките години, които изминаха.Съжалявам, че дойдох до къщата ти и изплаших децата ти. Много се зарадвах, когато чух, че ще идваш за срещата на класа. Но аз най-вероятно няма да съм в състояние дори да стана от леглото, за да те видя. Съжалявам, че съм била причина да се срамуваш непрекъснато от мен докато беше малък. Виждаш ли… когато беше малък претърпя инцидент и загуби едното си око. Като майка не можех да понеса да те гледам как трябва да пораснеш само с едно око. Затова ти дадох моето!Бях много горда да виждам сина си, който виждаше един изцяло нов свят за мен, на моето място, с това око.
С цялата любов, на която съм способна,
Майка ти! ”
НАЗАД