Ана Вълева е специалист по хюман дизайн, ежедневно тя посвещава усилията си на това да помага на хората да открият какво ги отличава от всички останали, с какво са различни и кои са техните силни места. Повече за тази любопитна система, която дава нов поглед над човешкото съществуване, можете да разберете от самата Ана в това интервю.

Здравей, Ана! Разкажи ни откъде дойде интересът ти към хюман дизайн и как стигна до това да се занимаваш с тази интересна наука?

Системата за дизайна на човека ме привлече както със своята прецизност, така и със своята практическа приложимост. Допада ми, че придава съдържание на фразата „бъди себе си“ като описва конкретно в какво се изразява това, кои са автентичните заложби у човека и къде са неговите уязвимости.  Тя подчертава, че няма едно правило, валидно за всеки. Набляга на индивидуалното и на необходимостта да бъде разпознато различното устройство на човека и да бъде зачитано. Като опозиция на схващането, че има неща, които са полезни за всички, системата за дизайна предлага силно индивидуализиран подход.

Какво всъщност представлява хюман дизайн?

Системата за дизайна на човека е наука за диференциацията. Тя описва как всеки е устроен да бъде различен и неповторим, дава карта на потенциала му. В личната графика са отразени даденостите и заложбите на човек, както и неговите уязвими места. Ценността на системата се състои в това, че позволява на човек да види ясно каква е истинската му същност и какви заблуди е имал за себе си.

 

От кога се развива в България тази система и има ли последователи?

Не съм добър хронолог, но приблизително от 2008 г. От тогава до сега системата доби доста популярност и разпознаваемост. Не бих казала, че има последователи, защото това предполага някой да следва зададени предписания, а human design не е прескриптивна наука и не дава предписания. Тя е дескриптивна система – описва устройството на конкретния човек и каква е неговата предразположеност да бъде различен. Когато някой узнае как е устроен да функционира той може да започне един преживелищен експеримент – да живее съгласно даденостите си – и в хода на това да се превърне в авторитет за себе си. Системата за дизайна на човека има за цел да събуди доверието в собствената вътрешна мъдрост.

На какви типове се разделят хората според хюман дизайн и как можем да определим своя тип?

Разделението на Типове е свързано с начина, по който функционира аурата. Съществуват 4 вида аури – отворена и обгръщаща (аура на Генератор), абсорбираща и проникваща (аура на Прожектор), затворена и отблъскваща (аура на Манифестор) и резистентна и тестваща (аура на Рефлектор). Те са изражение на нашата жизнена сила и са зададени в дизайна на човек в момента на раждането му и са неизменна част. Типът не е психологическа характеристика, той е даденост. За да узнаем какъв е Типът е необходимо да разгледаме личната графиката на тялото.

Обикновено хората не знаят как е устроена да функционира тяхната аура и са повлияни от външни модели да се държат по начин, който не им съответства. Ако си представим за момент, че всеки от нас е превозно средство – автомобил, самолет, лодка или балон с горещ въздух, веднага разбираме, че всяко от тях изисква да бъде управлявано по различен начин и се захранва с различно гориво. Аналогично, за да прояви потенциала си, всеки от нас трябва да подходи към себе си съгласно своето устройство. Системата разглежда 4-те Типа устройство и каква е Стратегията за управление, която им съответства.

Стратегията на Генератора е да изчака да откликне, на Прожектора – да изчака покана, на Манифестора – да информира, а на Рефлектора – да изчака един лунен цикъл. Тя не само ни позволява да проявим заложбите си, но и ни освобождава от психичното напрежение да се борим да бъдем нещо, което не сме и ни дава възможност да живеем без съпротива. Всяко превозно средство, всеки Тип, има своите предимства и ни предоставя възможности, които остават пренебрегнати, когато не знаем с какво разполагаме. Human design описва как сме предразположени да бъдем различни и ни дава стратегии, чрез които да дадем пределен израз на своята уникалност.

Предначертано ли ни е бъдещето според теб и до колко можем да му влияем?

Бъдещето – не, но посоката е зададена. Съществува една популярна заблуда, че човек може да бъде каквото си поиска, стига да си го „пожелае“ и да ползва съответните техники. Уви, никой не е устроен да бъде всичко.

Ние имаме строго специфичен потенциал, даденостите ни са тясно профилирани и сме програмирани дълбоко в своя генетичен код да се реализираме по конкретен начин.

Например, в оформянето на картата в human design се използват 64-те хексаграми от и-дзин, които корелират с 64-те кодона на ДНК. Всяка хексаграма или портал може да има 1080 проявления. В личната графика имаме общо 26 активирани портала като при всеки от тях сме ограничени до една-единствена вариация от 1080 възможни. Ние сме конкретна, неповторима комбинация с точно предназначение. Не сме устроени да бъдем шир-потреба. Какво имаме да проявим в света е изначално заложено у нас. Дали ще успеем да го реализираме – това е въпрос на щастливо стечение на обстоятелствата.

Претенцията, че човек може да управлява живота е обратната страна на фатализма.

В human design говорим за една миниатюрна частица, съществуваща у всяка форма на живот, наречена магнитен монопол. Този магнит с единствен полюс само привлича, без да отблъсква и неговата функция е да ни води по нашата житейска траектория. Когато човек не живее съгласно устройството си, движението му е лутане на посоки или опити да накара нещата да се случат, както си мисли, че иска. В резултат на това рано се изтощава от съпротивата, която среща – неуспехите, неудовлетворението, твърде високата цена за малки награди и тягостното усещане, че има твърде много „трябва“.

Хората се състаряват преждевременно водейки живот, който не е за тях.

Магнитният монопол иска да ни води по пътя на най-малкото съпротивление – а именно, към местата, хората и преживяванията, които съответстват на нашите дадености. Магнитният монопол е тясно свързан с Типа и когато следваме съответната Стратегия, той ни води в посоката, в която можем да се осъществим най-пълно и цялостно, да процъфтяваме с онова, което е заложено у нас.

В кои аспекти от живота на един човек може да му помогне хюман дизайн?

Във всяка област, в която се налага да правим избори. Human design ни разкрива как да взимаме правилните решения за себе си. Този механизъм има различна специфика при всеки и е заложен в начина, по който сме устроени. Когато му се доверяваме изграждаме способността си да различаваме кои хора, дейности и места са подходящи за нас. По този начин утвърждаваме собствения си вътрешен авторитет и придобиваме увереността, че можем да преминем през всяка ситуация, понеже знаем как да взимаме решения.

Вече споменах, че хюман дизайн описва нашето устройство и ни указва как да се реализираме по свой уникален начин. Но ценността на системата проличава силно в отношенията. Да познаваш своето устройство е предимство, което ти позволява да се осъществиш, но да познаваш устройството на своя интимен или професионален партньор, на своето дете или на близките си ти помага да поддържаш връзки, които се основават на уважение, разпознаване и зачитане на различността на другия. Обвиненията, изискванията и засрамването не биха имали място във връзките, ако разбирахме ясно как другият се различава от нас.

Обикновено обществото се опитва да ни постави в рамки и да ни уеднакви, може ли хюман дизайн да ни помогне да открием уникалността си, която да използваме, за да се движим напред?

Действително натискът на социалната желателност е фактор, който ни обуславя да бъдем нещо, което не сме. Human design може да ни даде карта на нашата уникалност. Но картата не е територията и това, че ще знаем какви са нашите заложби не означава, че ще ги реализираме. Дали ще продължим напред проявявайки своята автентична същност, зависи от това дали ще се осмелим да опитаме да следваме Стратегията на Типа си и да се доверим във взимането на решения на Вътрешния си Авторитет. Без тази стъпка информацията, която ни дава humаn design би била просто любопитно сведение.

Можем ли да открием мисията на живота си чрез хюман дизайн?

Мисията не може да бъде открита посредством външни средства.

Human design може да опише каква е темата на инкарнацията ви и каква роля имате да играете, но докато не се впуснете в експеримента да живеете дизайна си, всичко това си остават само интересни подробности.

Инкарнационният кръст ви казва какво е името на пиесата, в която ще участвате. Част от него е и вашата роля, закодирана в нещо, което наричаме Профил. Възлите на Луната ви разкриват на каква сцена ще бъде поставена вашата пиеса. А с какво разполагате за това изпълнение се крие в активираните центрове, канали и портали.

Повечето хора не живеят като главни герои, а като второстепенни персонажи в чужди пиеси, дори като статисти понякога.

Когато живеем дизайна си започваме постепенно да заемаме мястото си. Осъществяването на личното ни предназначение се случва естествено, когато водим живот, който съответства на истинските ни дадености. Тогава можем да видим как темата на инкарнационния ни кръст и ролята ни се проявяват дори в най-обикновените ситуации от ежедневието.

Още за Ана Вълева и системата за дизайна на човека можете да разберете от лекцията й в рамките на фестивала "Свободата да бъдеш", който ще се проведе на 24 септември в София.

На какво ще бъде посветена лекцията ти в рамките на фестивала "Свободата да бъдеш"?

Темата на лекцията е „Жизнената сила“. Тази лекция ще бъде посветена на това как да разпознаем начина, по който сме устроени да бъдем неповторими. Ще разгледаме какво крие личната графика на тялото, каква е природата на жизнената сила, която е заложена у нас и как бихме могли да реализираме дарбите, които ни предоставя тя. Фокусът ще бъде върху 36-те канала в картата и какво ни носят те като дадености. Ще разгледаме как те се отличават и какво е необходимо, за да могат да бъдат проявени в пълнота.

Надявам се да подтикне хората да заложат на онова, което е истински тяхно, вместо да пилеят ресурсите си в преследване на нещата, които уж им липсват. Бих се радвала ако лекцията вдъхне сила на проявата на уникалността за сметка на конвенционалните схващания.