Малката метална кутийка дразнеше любопитството на Бен всеки път, когато минеше през кухнята. Тя стоеше на полицата над печката на Марта. Навярно нямаше да му се натрапва толкова и нямаше толкова да го тормози, ако Марта не му бе повтаряла толкова често, да не я пипа. Защото, според нейните обяснения, вътре имало "тайна билка" от майка й. И понеже нямало откъде да вземе нова, се тревожела да не би Бен или някой друг, докато се опитва да погледне какво има вътре, без да иска да я изпусне и разсипе безценното й съдържание...
Кутийката не беше нищо особено. От старост първоначалната й окраска на червени и златни цветя беше избеляла. Личеше си къде е била пипана хиляди пъти при вземането и отварянето й. Не само пръстите на Марта бяха държали тази кутийка, но и тези на майка й и на баба й. Марта не беше напълно сигурна, но смяташе, че и прабаба й е използвала същата кутия и "тайната й билка". Бен знаеше само, че скоро след сватбата им майката на Марта донесе кутийката и каза на Марта да я използва със същата обич, с каквато я била използвала и тя. И Марта неизменно го правеше. Бен никога не бе виждал Марта да готви нещо без да снеме кутийката от полицата и да поръси гозбата с мъничко от "тайната подправка". Дори когато правеше сладкиши, пайове и курабийки забелязваше, че винаги поръсва по малко точно преди да сложи тавичката във фурната.
Каквото и да съдържаше тази кутия, явно вършеше добра работа. Защото според Бен на света нямаше по-добра готвачка от Марта. И не само той смяташе така - всеки, който някога се бе хранил на тяхната трапеза, се прехласваше по гозбите на Марта. Само че защо тя не даваше на Бен да докосне кутийката? Наистина ли се страхуваше, че ще разсипе съдържанието й? Как ли изглежда тази "тайна билка"? Явно беше стрита на много фин прах, защото когато Марта поръсваше ястието, Бен не виждаше нищо. Освен това явно използваше съвсем мъничко от нея, понеже нямаше откъде да вземе още. Незнайно как Марта бе успяла да направи така, че съдържанието да не се свърши през целия им 30-годишен брачен живот. И винаги постигаше такъв ефект, че всички си облизваха пръстите...
Бен се изкушаваше все повече и повече да надникне в кутийката поне веднъж, ала все не събираше достатъчно сили. Но ето, че един ден Марта се разболя. Бен я закара в болницата, където я задържаха по-дълго. Когато се прибра вкъщи, Бен се почувства страшно самотен. До този момент Марта никога не бе нощувала извън къщи. А когато наближи време за вечеря, той се зачуди какво да прави. Марта толкова обичаше да готви, че на него никога не му се бе налагало да си приготви сам нещо за ядене.
Докато се мотаеше из кухнята и надничаше в хладилника, кутийката на полицата все му се набиваше в очите. Погледът му се отклоняваше натам като привлечен от магнит - той бързо извръщаше очи, но любопитството му го връщаше отново. Това силно вътрешно желание не му даваше мира. Какво имаше в кутийката? Защо не бива да я пипа? Как изглежда тази "тайна подправка"? Колко ли още е останало от нея?
Бен отново извърна очи и повдигна капака на една голяма форма за сладкиши на кухненския плот. О, вътре имаше повече от половината на един от великолепните сладкиши на Марта! Отряза си едно голямо парче, наля си чаша мляко и седна на кухненската маса. Но още преди да е изял и хапка, очите му се върнаха отново върху кутията. Какво толкова ще й стане, ако погледне вътре? Защо изобщо Марта беше така потайна, когато ставаше дума за тази кутийка?
Бен си отхапа още сладкиш и продължи спора със себе си - да го направи ли, или не? В продължение на още пет големи хапки той продължи да размишлява, вперил поглед в металната кутия. Накрая не издържа. Отиде бавно в другия край на кухнята и много внимателно взе кутийката от полицата. Ужасяваше се да не се случи най-страшното - да разсипе съдържанието й при опита си да види какво има вътре.
Сложи кутийката на плота и внимателно свали капака. Дори го достраша да погледне вътре! Когато пред него се разкри изцяло вътрешността на малката кутия, Бен опули очи от изненада: ами че вътре нямаше нищо! Освен малкото сгънато листче на дъното...
Бен едва напъха голямата си ръка вътре. Хвана с пръсти внимателно хартийката за едното ъгълче, извади я и бавно я разгъна под светлината на кухненската лампа. Бележката беше съвсем кратка и Бен веднага позна почерка на тъща си. Написаното беше съвсем просто:
"Марта, във всичко, което правиш, слагай по мъничко обич!"
Бен преглътна с усилие, върна бележката и кутийката на мястото им и тихичко се върна да си довърши сладкиша. Сега вече му беше напълно ясно защо е толкова вкусен...
НАЗАД