Докато те гледах как се обръщаш, опитвайки се да заспиш, се чудех дали и ти си разбрал. Тази вечер те поставям в легълцето ти, чета ти истории и те целувам за лека нощ. Същото както всяка вечер. Но днес те кърмих за последно.
Бавно се доближавахме към този момент. Намалявахме храненията малко по малко, от ядене на всичко и по всяко време до планирано хранене сутрин и вечер. Ти успя да се справиш с редуцирането на храненията по време на дрямката ти лесно (и с малко разсейване от баща ти) предишния уикенд.
Тази седмица ти спа през цялото време до обичайното ти събуждане в 5:15 сутринта и не пожела да те накърмя, както обикновено.
В четвъртък вечерта имахме запомняща се сесия на кърмене. Без да се разсейвам от телефона си, се бях фокусирала върху теб. Исках да запомня всяка една секунда, всяко движение на устата ти, всяко местене на ръката ти, защото знаех, че скоро всичко щеше да свърши. Хвана ме с малките си ръчички, както обичаш да правиш. Вдигна си едната, за да я целуна. После се засмя и повтори пак.
Последното кърмене
Реших днес да е последното, защото го усещах като точния момент. Ти беше достатъчно голям и ставаше все по-самостоятелен, а и показваше, че не предпочиташ повече кърменето. Тази паметна вечер дойде и аз се развълнувах все повече. Последното ни кърмене - нещо, което аз и ти правим през последните 16 месеца.
16 месеца, 509 дни
509 дни, през които имахме специална връзка, уникална, различна от всяка друга. 509 дни, изпълнени с болка и нежност. Дни, изпълнени с притеснение дали ще има достатъчно мляко, за да можеш да ядеш. 509 дни, през които те държах, гледайки те, теб и твоите зачервени бузки, завладяна от мига.
Когато дойде тази вечер, станах прекалено нервна, несигурна как ще протече всичко. Не знаех как ще протече утрешния ден и дните след това и как отношенията ни ще се променят. Реших, че днес може да ядеш, колкото време поискаш. Без значение колко се опитвах да те разсея, днес беше специална вечер. Сложих ти пижамката, обърна се към мен и разбрах, че искаш да те кърмя. Погледнах те в очите и ти казах, че това е за последен път. Ти кимна, сякаш ме разбра идеално, а може би си мислеше, че ти предлагам да сучеш още. Сърцето ми поиска да повярвам на първото.
Изведнъж ме връхлетяха спомени от последните 16 месеца. Гръдта ми усети тежестта, когато за първи път те кърмих. Изпитах и онова вълнение. Спомних си как те носих из стаите, докато ти ядеше, опитвайки се да правя няколко неща едновременно. Едно ухапване ме върна в онези първи седмици, когато ти растяха зъбки. Беше толкова сладко, когато за първи път разбра, че за да стигнеш до млякото, трябва да вдигнеш блузата ми. А как само се превръщаше от милото бебе в гладно чудовище, което дърпа блузата ми навсякъде, за да яде.
Докато седяхме и времето минаваше, се успокоих. Бях толкова благодарна за цялото приключение и за нещата, които винаги съм искала, защото не всяка жена може да ги усети. Тази вечер се надявах тайно да заспиш, нещо, което се случваше често, защото беше единственият начин да се успокоиш. Спомням си как минаваше време, докато разбера, че си заспал. Дните станаха седмици, а седмиците - месеци. Напоследък не се беше случвало, защото те разсейвах с книжка или с нещо друго, за да заспиш. Усетих как имам нужда да те видя как заспиваш, докато те кърмя. Знаех, че и ти искаш. Колкото по-дълго седяхме, толкова по-неспокоен ставаше. Беше ясно, че не можеш да се отпуснеш достатъчно, че да заспиш. Осъзнах, че аз съм тази, която трябва да спре, че аз трябва да приключа това наше приключение. И го направих. Моментът, в който те отдръпнах, ти се сгуши в мен и заспа. Сълзите, които усещах да напират, сега вече потекоха. Това беше. Това беше последният път.
Тази вечер те кърмих за последен път.
Утре ще се събудиш, ще посочиш към мен и ще направиш знак, че искаш още, а аз ще те разсея, както правех и преди, отброявайки часовете.
Не знам как ще реагираш утре вечер. Докато се надявам наистина да си разбрал и да не плачеш, когато те слагам да спиш, сърцето ми знае, че това няма да се случи. Страх ме е, че няма да мога да сдържа сълзите си (както не мога и сега), когато се впуснеш към мен и ме удариш през лицето, което е твоя начин да покажеш, че си раздразнен. Не искам да ме виждаш как плача. Не искам да си мислиш, че вината е твоя. Не е. Ти си причината за това красиво, специално, изморително, но красиво пътешествие.
Да, тази вечер беше последното ти кърмене. Но няма последен път, в който да те обичам. Любовта, която ще се събуди утре и ще те увери, че си ми всичко. Заедно ще решим какво да правим в бъдеще.
НАЗАД