Здравей!
Ти. Да, ти. Ти, която страдаш.
Ти, която почувства как сърцето ти се разбива на парченца.
Да, не си единствената, която е изпитвала такава болка. Не си единствената, която е изпадала на дъното от отчаяние и разочарование. Но това не прави твоето страдание по-малко, нали?
Има дни, в които не виждаш смисъл в нищо. Не ти се иска да станеш от леглото. Просто нямаш сили. И въпреки това го правиш. Ставаш и продължаваш. Насилваш се да забравиш за болката. Да я изтласкаш някъде назад в съзнанието ти. Да не мислиш за нея. Да не я усещаш.
Има дни, в които не спираш да си задаваш въпроси. Защо се случи всичко това? Защо с теб? Защо сега?
Има дни, в които просто ти се иска всичко да свърши.
И това е окей.
Беше наранена. Беше счупена. И това те направи още по-красива.
Болката ти не си ти. Гневът ти не си ти. Отчаянието ти не си ти.
Ти си много повече от това. Ти заслужаваш много повече от това.
Мина през толкова много неща. Изправяше се, отново и отново. И въпреки че светът заставаше срещу теб, въпреки че не те разбираше, въпреки че те нараняваше, ти пак се изправяше. И продължаваше. Плачеше, бунтуваше се, умираше при всеки удар, при всяка нечестна постъпка. Но после се възраждаше. Предаваше се, но после намираше сили да се върнеш, да се събереш, да започнеш отново.
Ето затова си прекрасна.
Ето затова си силна.
Ето затова винаги ще бъдеш силна.
Много пъти губи своята вяра. Много пъти беше предавана. Много пъти беше изоставяна. Но това не те накара да изгубиш вярата си в любовта. Дори когато умът ти я отрича, ти я усещаш в сърцето си.
Защото я заслужаваш.
И защото ще я срещнеш.
Знам, че понякога не ти се струва така. Но, моля те, вярвай ми. Ти направи толкова прекрасни неща. Толкова пъти накара света да се усмихне. Накара сърца да трептят от любовта ти, накара очи да греят от нежността ти. Свали звездите, подари цялата вселена. Не веднъж. Много пъти. Защото знаеш как да обичаш истински.
И ще бъдеш обичана истински.
Няма значение колко далече по улицата върви любовта в този момент, тя идва към теб.
За да опрости всяка твоя грешка. Прости си и ти. Поеми си дълбоко въздух, затвори очите си, погледни в сърцето си, чуй душата си... и си дай прошка. Дай си безусловна любов. Излекувай раните си. Осъзнай силата си.
Силата да даряваш любов.
Силата да се усмихваш.
Силата на намираш вътрешния си мир.
Силата да откриваш красотата в малките неща.
Не забравяй, че всеки ден, някъде там има хора, които мислят за теб и искат да си щастлива. Майка ти, сестра ти, твоите приятелки... Има хора, на които можеш да се облегнеш. Има хора, които те обичат точно такава, каквато си. И единственото, което искат от теб, е да се обичаш по същия начин.
Защото ти си добър и щедър човек. Ръцете ти винаги са отворени да помогнат на тези, които се нуждаят. Дори ако знаеш, че няма да ти отговорят със същото.
Просто защото си ти.
Когато получиш шамар, ти не отвръщаш с шамар. Ще те заболи, ще се натъжиш, но после ще простиш. И отново ще отвориш обятията си. За същия този човек.
Не се променяй. Продължи да живееш с отворено сърце. С отворена душа.
В теб е силата да простиш, да обичаш, да се грижиш, да споделяш. Това е твоят дар. Да светиш най-силно тогава, когато около теб е най-мрачно.
Усмихни се.
На света и на себе си.
Всичко ще се нареди.
И не защото приказките имат щастлив край.
А защото ти ще напишеш този щастлив край.
Защото имаш силата на направиш живота си такъв, какъвто искаш.
Защото имаш силата да откриеш любовта, която искаш.
Защото имаш силата да бъдеш човека, който искаш.
Затова се усмихни.
Усмихни се на всичко, което е било, и което ще бъде.
Усмихни се на жената, която си била и която ще станеш.
Бъди близо до семейството си. Бъди близо до приятелите си. Повярвай им, когато ти казват: „Ти си прекрасна! Светът щеше да сив и мрачен без теб!”
Защото това е така.
Повярвай им.
Повярвай в себе си.
Заслужаваш го.
Заслужаваш да бъдеш обичана.
И ще бъдеш обичана!
Затова се усмихни.
А после си кажи: „И това ще мине.”
Автор: Лаван Йерупалингам
НАЗАД