Ти не разбра ли, Време?

Чуй, Време...Стига ми държа ръката.
За мъничко без мене продължи.
Да се порадвам на Живота ще остана,
а ти върви напред. Върви!
Аз обещавам да те стигна
...когато ми омръзне слънчевата топлина,
...когато няма кой със обич да ме люби,
...когато съм с преситена душа.
Пусни ме...Още малко да погледам
мечтаните далечни висини.
Да се надишам до омая
със мириса на окосените треви.
Ти не разбра ли, Време?
Искам да съм още млада -
да чувствам как сърцето ми тупти.
Във мене дяволи да се сражават
и ангел нежно да ги озапти.
Не ме припирай...Нека да си взема,
това което ми принадлежи.
Изчакай радостта да изживея
от детски, обещаващи очи.
Сега чуй, Време...
Малко ми пусни ръката.
Очи за мене затвори.
Нали ти обещах, че ще те стигна,
за да ме водиш после
накъдето искаш ти...

автор: Детелина Стефанова

НАЗАД