Ти не се пречупваш. Ти разчупваш оковите си.
Познати ти са ти тези дни. Дни, в които ти се струва, че цялата си на парчета. И просто не можеш да ги събереш. Не можеш да се събереш. Дни, в които ти се струва, че никога няма да бъдеш отново цяла. Дни, в които болката в теб е толкова голяма, че ти пречи да дишаш...
И вчера беше такъв ден. Същият като днес. И сигурно същият като утрешния. Сърцето ти е разбито. Животът ти – също... И сякаш целият свят е срещу теб. Сякаш всичко и всички са се обърнали срещу теб...
В тези дни просто не ти се иска да ставаш от леглото. Иска ти се просто да лежиш със затворени очи и да спи. За да забравиш...
Но повярвай ми – колкото по-дълго време стоиш в това отчаяние, толкова по-трудно ще излезеш от него.
Защото ти не си пречупена. Може и да получи няколко ожувания, дори и няколко по-дълбоки рани. Но със сигурност не си пречупена. Вярно е, че светът понякога е мрачно място, но в него и има светлина – стига да отвориш очите си, за да я видиш.
Да, имаше връзка с човек, който приемаше любовта ти за даденост и който те разочароваше отново и отново. НощЗатова спри. Ти си повече от това преживяно разочарование. Повече от тази разпаднала се връзка. Ти си повече от обидата и болката в себе си.
Не позволявай да това, което ти се е случило, да те определя. Защото всяко преживяно разочарование е катализатор. Катализатор, който те учи да не пренебрегваш себе си и да се вслушваш в гласа на сърцето си.
Ти ще се изправиш отново. По-силна и по-мъдра от жената, която си била. Може част от пътя ти да е осеян с тръни, но това няма да те обезкуражи. Няма да те откаже да следваш мечтите си.
Животът понякога наистина може да е труден, но огънят вътре в теб продължава да гори. И ще продължи. Това е огънят, който ти вдъхва живот. Който те прави истинска... Не позволявай на негативните мисли да те дърпат назад. Не им позволявай да ти пречат да живееш.
Твърде дълго се кри зад стените, с които пазеше сърцето си. Твърде дълго страдаше. Време е това да спре. Време е да срещнеш отново със света. Време е да се срещнеш отново със себе си.
Защото там някъде има някой, който има нужда от теб. От твоя смях. От твоите сълзи. От теб самата.
Нещо повече – ти имаш нужда от себе си. Може би в момента не го осъзнаваш. Но ако се замислиш, ако се усетиш, ще разбереш, че думите ми са верни.
Затова искам просто да ти напомня: не гледай назад,. Гледай напред. Гледай пред сене си. И гледай в себе си. Защото ти не си пречупена. Просто разчупваш оковите си...
Aвтор: Алекс Майлс
НАЗАД