Истината е, че ти не го познаваш вече. От известно време е така.
Знам, че все още си мислиш за него. Виждаш го в сънищата си. Все още. След цялото това време.
Но сега си по-умна. Знаеш, че това не е той.
Защо ли?
Защото не е същият човек. Не е онзи, който те целуна и пеперудите в корема ти запърхаха. Не е онзи, в който се влюби, който ти даваше сигурност. Не е онзи, който ти пишеше любовни писма и ти обещаваше света. Не е.
Да, вярно е. Липсва ти момчето, което обичаше преди, което беше готово на всичко за теб, за да си щастлива. Липсва ти онзи, който ти обеща вечността. И това ти беше достатъчно.
Нормално е да ти липсва старото му Аз, всеки жест, всяка прегръдка, гласът му.
Но той не е същият. Вече не го познаваш толкова добре. Не знаеш любимата му песен, кафе, предпочитания. Не знаеш с кого е и какво прави. Не знаеш дали малките неща, в които си се влюбила са там, или са изчезнали отдавна.
Не знаеш и други неща. Например, как те нарича пред другите и кои са приятелите му. Не знаеш и дали гласът му е променен, смехът му.
Защото е минало прекалено много време.
Ти не го обичаш вече. Обичаш спомените и този, който преди е бил. Това ти липсва.
Но вече го няма. Минало е време, той си е тръгнал. Не се притеснявай. Не си странна. Липсват ти вашите моменти. Нормално е да обичаш онзи, който ти се е измъкнал. Но запомни, че той няма да се върне, защото не е същият човек. Защото ти няма да го срещнеш отново. Ще го преодолееш.
НАЗАД