- Кой съм аз? – попитало младо момче един старец.
- Ти си това, което мислиш – отвърнал старецът. – Ще ти го обясня с приказка:
Една вечер в полумрака на улицата се виждали силуетите на двама души, които се прегръщат.
„Това са майка и баща” – мисли си детето.
„Това са двама влюбени” – мисли си влюбената девойка.
„Това са приятели, които не са се срещали дълго време” – мисли човекът, който се чувства самотен.
„Това са двама търговци, сключили добра сделка” – мисли алчният за пари.
„Родител прегръща детето си, което се е завърнало у дома след дълго странстване” – мисли майката.
„Това са двама, които се борят до смърт” – мисли убиецът.
„Кой ги знае защо се прегръщат?” – мисли безчувственият човек.
- Всеки мисли нещо, – завършил старецът – в зависимост от това кой е и какво носи в себе си.
Виждаме света около нас според чувствата, които носим в собствената си душа.
НАЗАД