Чаках много дълго. Но не се надявах. Как е възможно да храня напразни надежди, след като ти така и не разбра.
Срещнах те отдавна, прекалено отдавна. Все още не познавах любовта и ми трябваше време да разбера, че тя е всепомитащото чувство, което заличава всички останали.
Да, чувството беше прекрасно и осъзнато. А какво правеше ти тогава? Може би и ти си се надявал, може би и ти си ме обичал. Но мина прекалено много време...
Ти така и не разбра какво означаваше за мен. Често си представях как споделям живота си с теб, как порастваме заедно и се впускаме в живота ръка за ръка. Разбира се, нищо от това не се случи.
Знаеш ли, смелостта е прекрасна, но и доста трудна понякога. Аз нямах смелост да ти призная чувствата и мечтите си. Никога не ти казах колко много те искам. Да, стоях отстрани и гледах безучастно как ти се впускаш в живота. Аз направих същото.
Мина прекалено много време. Вече и двамата сме други. Но ти остана този, за когото мечтая и до днес.
Любовта е прекрасно чувство и те моля, когато я срещнеш отново, не чакай. Направи всичко възможно, за да я получиш. Така, както трябваше да направя аз тогава. И ако срещнеш отново момиче, което тайничко си мечтае да се превърнеш в нейната голяма любов, не чакай знак, а просто действай. А ти така и не разбра за мен...
НАЗАД