Гневен си, нали? Обвиняваш я, че те напусна. Обвиняваш я, че те изостави. Обвиняваш я, че избра него.
И точно тук бъркаш. Защото тя не избра него. Тя избра себе си.
Тя си тръгна от теб, защото ти си беше тръгнал от нея много преди това. Всъщност, никога не си бил истински до нея, нали? Винаги имаше нещо по-важно от това да си до нея, от това да я чуваш, да я разбираш, да я подкрепяш. От това да я обичаш.
Обаждаше й се, когато ти искаше, а не когато тя имаше нужда да те чуе. И тичаше при нея, когато ти се чувстваше слаб, а не когато трябваше да й дадеш от силата си.
Държеше се така, сякаш имате връзка, когато ти се играеше на връзка. Когато ти харесваше да се чувстваш влюбен. Но всъщност не беше влюбен в нея. Беше влюбен в себе си. В егото си. Във влиянието, което винаги си упражнявал над жените. Включително и над нея. Беше влюбен в това да караш жените да се влюбват в теб.
Но всеки балон рано или късно се пука. И никоя илюзия не трае вечно. Времето накара въздушната кула, която строеше пред нея, обещавайки й да се промениш, да се срути. А болката, която това й причини, я отрезви. Накара я прогледне. И да се освободи. Да се освободи от напразните очаквания и от обречените опити да те задържи. Да се освободи от самозаблудите и безкрайните компромиси. Да се освободи от теб. И от отчаяната надежда един ден да се почувства жената до теб.
И когато сърцето й се отърси от илюзорната и болезнена любов, се появи истинската и приласкаваща любов. Любовта, която се гради от двама. Защото е искана и мечтана от двама. От нея. И от новия мъж до нея.
Затова не я обвинявай, че отиде при него. Обвинявай себе си, че я накара да си тръгне от теб.
НАЗАД