Все още, след толкова време.
Идваш нощем като нечакан гост.
Разхвърляш мислите ѝ.
Разместваш ударите на сърцето ѝ.
Говорите си. Понякога просто си мълчите и се взирате един в друг.
Понякога ти обръща гръб.
Друг път се разхождате в гора с безброй птици.
Късно е. Рано е.
Събужда се стресната.
Знае, че е било само сън.
Ядосва се, че няма контрол над това.
Ти я научи да контролира емоциите си - помниш ли?
Научи я да обича, но не я научи да забравя.
Последният сън беше първата ви среща.
Беше толкова отдавна.
Не знам как помни още всеки детайл от тази момент.
Та тя дори не те е познавала.
Не е знаела името ти.
Все още помни срещата на очите ви.
Дълго след това не те бе виждала.
Както и сега.
Дали всъщност всичко не е било само сън?
Появяваш се и изчезваш.
Разминавате се.
Заедно сте само в тишината на нощта.
Без да знаете и без да го искате.
Автор: Валентин Петров
НАЗАД