Т.
Усмивка….
усмивки много…,
но нейната е специална!
Тъй омайна и сияйна,
слънчев лъч във океана мрачен.
Тя за миг живота ти ще озари,
и в плен вовеки ще те държи…
Съдба?!
уж толкова лъжовна,
но много бързо можеш да повярваш в нея ти,
ако този лъч в живота заблести.
случайност ли?
Не!
В тоз живот не съществува…
Когато този Божи дар в живота ти се появи,
незабавно го разбираш ти.
Тя!
Тя ли?
Ум, Страст и Красота,
събрани във една жена
и само тя каква…
С коси черни като абанос
и устни пурпурно опиянителни.
Веднъж докосне ли се тя до теб,
Няма връщане…
Силна и незабравима,
като наркотик,
опиташ ли я ти, не спираш.
Като буря тя е,
неочаквано и бързо идва,
но и си отива,
а след себе си пустош тя оставя.
,,,,
Какво ли следва?
никой не знае…
но,
след всяка буря, слънцето изгрява,
а никой не ще забрави…
това слънце,
този Божи дар!
Никой не би се отказал
и не би оставил…
ни най-малко аз…!
Глупак или наивник,
„не се гаси туй що не гасне“,
а веднъж Слънцето изгрее ли,
то просто не залязва.
Веднъж изгряло то бива,
или вечен огън,
или те изпепелява…
Автор: Николай Димов
НАЗАД