„Човек, който се е отнесъл зле с теб, който се е държал така, сякаш нямаш никакво значение, въпреки че двамата сте имали връзка, НЕ заслужава да знае какво се случва в живота ти.

Точка.

Предполагам, че бившият ти ти е написал нещо от сорта на „Надявам се да си добре“, „Нещо ново покрай теб?“ или просто „Как си?“. Когато си видяла съобщението, опрощаващото ти и чувствително сърце сигурно е прескочило от вълнение. Останала си шокирана, че той въобще ти е писал. Никога не си очаквала, че ще започне разговор, след като нещата приключиха по този начин.

Но ти заслужаваш много повече от това, което си изтърпяла с него.

Заслужаваш повече от това да го допуснеш обратно в личния си живот само защото ти се струва грубо да не отговориш. Може би все още си мислиш, че има шанс да си останете приятели, но защо би искала подобно нещо? Най-вероятно, когато се отегчи, той първи ще спре да ти пише.

Хвърли телефона си на леглото (не срещу стената, все пак днешните телефони са чупливи), хапни си малко салата/шоколад, прочети някоя книга, направи една обиколка в парка.... няма значение какво ще правиш! Каквото и да е друго, само недей да отговаряш.

Когато натиснеш бутона „Изпрати“, той вероятно няма да ти отговори, а ти ще си питаш „нещо грешно ли казах?“ или „нарочно ли не ми отговаря“ и цялата болка ще се върне.

Какво си помисли в първия момент, в който видя съобщението? „Иска отново да е част от живота ми. Наистина се интересува!“?

Истината е, че той просто иска да знае как се справяш без него. Дали си отчаяна или пък животът ти върви блестящо, дали не е нещо по средата. Той пита от егоизъм. Не му доставяй удоволствието да му отговаряш. Това му дава властта да ти пише и да изчезва от разговора когато си пожелае.

Така ще разбере, че все още си готова да го чакаш.

Спомни си всички сълзи. Спомни си колко си се молила да те обича. Спомни си колко съобщения си му изписала за това колко го обичаш и как ти липсва. Спомни си как той не отговори на всичко това.

Не допускай този човек, а и онези като него, обратно в живота си. Нямаш нужда от тази драма.

Всички ние заслужаваме повече и за да получим повече, първо трябва да се освободим от онова, което ни причинява болка.“

Амбър Армстронг