Скърцащите стари дъски на къщата отекват в сърцето ти и тъмнината те прегръща всяка нощ като одеяло – меко, но задушаващо.
Сънят няма да дойде, а когато най-накрая успееш да заспиш, се оказваш хвърлена в дълбоко гневно море от зловещи сънища, а назъбените, изкривени лица на злощастни сенки нашепват тъмни тайни, които те преследват ден и нощ.
Птиците вряскат в гъстия здрач, но уморените ти очи все още не могат да намерят покой и остават отворени през цялата безкрайна и безсънна нощ. Горещите болезнени сълзи са единствената ти утеха и сърцето ти гори заради загуба, от която дори не осъзнаваш, че страдаш.
И докато гледаш към него и слънчевите лъчи преминават през заспалите му очи, разбираш, че обичаш да го мразиш и мразиш да го обичаш, но все пак го обичаш. И отвратителната воняща на любов стая те разгневява, изпълва те с отчаяние и те кара да обичаш всичко още по-силно и още по-истински.
Какво означава, когато най-малката провокация те плаши? Когато сърцето ти бие като лудо и се опитва да се защити? Когато вече няма емоция? Никаква блестяща магия, която да заслепява очите му, никакви искри, които да летят толкова естествено между вас и ви обгръщат, завладяват и вдъхват светлина в живота ти.
Това означава ли, че всичко е свършило? Или разбираш, че точно така трябва да бъде и точно това трябва да изживееш? Това е, което избираш да понесеш, знаейки, че въпреки всичко любовта е там. Че никога няма да те напусне, без значение какво се случва.
Разбираш ли, че понякога е просто това, което ще почувстваш, в тъмната и студена нощ, когато се обърнеш на другата страна в леглото и самотната ти ръка докосне празното място до теб, студено на пипане? Ето затова е всичко, въпреки че е толкова трудно да обичаш, боли толкова много и чувстваш прекалено силно.
И макар, че да си тръгнеш изглежда примамливо, може би да не се откажеш е по-трудно и боли най-силно, но ти дава най-много и те прави по-добра. Може би това, че двамата се борите и се опитвате да вярвате в любовта си е трудно? Може би точно тези емоции правят любовта любов?
Подминаваме се през нощта, изживяваме създадените от нас сънища и отново се събуждаме един до друг на сутринта.
Стараем се, но невинаги се разбираме един друг, опитваме се и се проваляме, крещим и викаме, нараняваме се и се ненавиждаме. Но продължаваме отново и отново да се опитваме, защото това е любовта.
Любовта е всеотдайност, независимо от болката и непрогледния мрак, които ни обгръщат въпреки факта, че пеперудите в стомаха са изчезнали и са избледнели до по-фина, по-дълбока емоционална сигурност. Приключението и романтиката се заменят с по-силно чувство за подкрепа в сърцето ти – дълбока любов, сърдечна любов, силна любов. Любов, която никога няма да те напусне и ще да продължава да дава отново и отново, и отново...
НАЗАД