Така казват. Да, обаче ме направи и по-коравосърдечна и по-егоцентрична и по-материализирана и по-добре май да ме беше убило. Най-голямата ми любов проси по улиците, рови в кофите, гладна, мърлява, гола, боса. Превива се от болка, крещи във всички измерения, тръшка се по уличните ъгли за клечка кибрит, а аз съм глуха и сляпа за нея и не искам да я спася. Той беше онова, в което се заклевах, а после проклинах.
Пътят от кралица до уличница бил само крачка към едно "Обичам те!", никому ненужно.
Всички казват, че гнила е тази работа, това с брак ще приключи... и са прави, чувствата съм ги бракувала вече, душата ми е тотален брак.
Виждам себе си в две жени, главните действащи героини в романа на битието ми. Едната я мразя, другата ще я оставя да умре. Онази, вещицата, е много красива и го знае, в дяволитата ѝ усмивка се вижда как Мефистофел вече всичко е купил. Тя носи кожени къси поли, дантелени чорапи, дълбоки деколтета. Тя има пурпурни, дълги нокти, трайни, кървовочервени червила, тя ухае на скъпо. Краде сънища, изнасилва чужди души, тя е блудница и грешница, сама танцува по острието, сама се съблича, разпъва се на кръстове, чупи икони, плюе любовта. Един Набоков с лекота би казал "Моя, малка Лолита!", Буковски би и отделил цяла глава сред своите Жени, но тя няма Вяра! Отдавна е забравила и трите сестри.
Другата много я обичах, все я хранех през годините, сипвах ѝ толкова много любов, че започна да повръща апатия, разболя се. Гледах я с трепет и вълнение, възлагах ѝ големи надежди. Тя е непорочна Мадона. Тя е чиста и свята, с приведена глава. Тя милва и целува, подкрепя. Тя свети от любов. Тя му даваше всичко. Тя готвеше вкусни вечери. Тя не носи чорапи, тя ги переше.
Онази нощ и двете бяха с него, и двете на колене стояха. Едната да го моли, другата да го довърши. Любовта, която измервах в незабравими мигове, сега я отброявах на час.
Колко струвало ме питаш? На тебе колко ти струваше?
И все пак е хубаво да виждам сълзите в очите му, да чувам "Обичам те!". Едната Аз му удря шамар, другата го милва и му бърше тъгата. Съмна се!
И ей така си свалям короната, обличам си дрехите и си тръгвам за кой ли там път. Избирам проститутката, на другата ѝ е висока цената...
Тази сутрин отново я чух да скимти до кофите, да моли за късче хляб, да я подхраня. Извърнах поглед от погнуса и продължих напред. Дано да е умряла от глад, защото студа не успя да я убие...
Автор: Евелина Митрева
НАЗАД