Това, което ни принадлежи, в крайна сметка ще бъде наше

Аз съм борец. Боря се. Боря се с всичко, което не ми харесва, с това, което не ми пасва. Защо ли? Защото ме е страх от нещата, които не се напасват перфектно. Тревожа се, когато не мога да реша проблемите си веднага.

Но колко често водим загубени битки? Колко често се опълчваме на света, който не е готов да ни даде това, което желаем най-силно? Колко пъти сме се опитвали да накараме всичко да тръгне в посоката, в която искаме?

Колко пъти сме се проваляли?

Това, което научих след толкова опити, е, че всичко, което е мое, един ден ще се появи, животът ми ще се нареди и ще е правилно. Не трябва да насилвам нещата.

Истината е, че няма как да планираме живота си. Винаги ще има моменти, които изглеждат идеални, но след това всичко ще се срине. Ще имаме човек до себе си, мислейки си, че ще е до нас вечно, а след това ще гледаме безпомощно как връзката ни се проваля. Ще имаме кариерата, за която сме мечтали, но ще разберем, че няма смисъл. Ще имаме успехи и провали.

Няма как да имаме отговорите на всички въпроси. Няма как да разберем какво се случва, къде отиваме и какво трябва да правим всяка една секунда. Няма как да знаем какво е добро, какво е лошо и какво е наше.

Трябва да се доверим на нашата сила, на Вселената и на нас. Трябва да вървим напред и да знаем, че това, което ще ни се случи и е за нас, ще намери само пътя си.

Истината е, че връзките ще се сриват, защото трябва да има място за Единствения, любовта ще избледнява, защото не е писано да сме с даден човек, ще сменяме работата си, за да създадем нови възможности, а плановете ни ще се променят постоянно, за да не седим на едно и също място.

Когато тези неща се случат, може би ще се уплашим. Може би ще имаме чувството, че животът ни се разпада. Може би ще плачем, ще крещим и ще викаме от яд, но всъщност това се случва, за да се появи нещо много по-добро. Понякога молитвите ни не получават отговор, защото имаме нужда от нещо друго.

Това, което е наше, ще се появи. Ще намери своя път, но не веднага. 

Не трябва да се притесняваме. Не бива да премисляме нещата постоянно и да прекарваме дните си в агония, чудейки се защо нещо се е случило по даден начин, дали Бог ни е изоставил, или не сме добри хора. Това е лъжа.

Не трябва да търсим изгубени неща. Трябва да последваме това, което ни кара да се чувстваме добре, защото ако е правилно, то ще се случи. Трябва да знаем, че Бог винаги е с нас.

Необходимо е да знаем цената си и да се стремим да сме по-добри, да вярваме в доброто и да сме позитивни, за да не стоим на едно място.

Ние…ние трябва да осъзнаем, че невинаги ще имаме отговорите, но не сме сами. Понякога изглежда, че животът няма смисъл, но това не е така.

Това, което е наше, ще ни намери – хората, възможностите, работата, страстта, надеждата. Всичките те ще дойдат, когато им е времето, когато сме готови за тях.

Не трябва да се борим и да бързаме. Не е нужно да живеем в стрес, а да се наслаждаваме на живота и да вярваме, както и да им позволим да ни открият.