Революционно лечение, което може да предотврати повторната поява на рака, става широко достъпно, съобщиха учени вчера. Наречено „живият лек”, то действа по подобен на ваксината начин, като е постоянно нащрек за завръщането на заболяването.
За Т-клетъчната имунотерапия се заговори миналата година, когато малката Лайла Ричардс стана един от първите хора в света, получили лекарството, което се прави от собствените клетки. А сега, две изследвания разкриха невероятния потенциал на терапията.
Според едното, ефектът от нея трае поне 14 години, повишавайки перспективата за откриване на перманентен лек срещу рака. Според другото, 94% от пациентите в терминален стадий на болестта, са се излекували напълно.
Невероятните резултати – забелязани при така нареченият „течен рак” като левкемия, вместо при този, който създава твърди тумори, бяха наречени „Прецедент в медицината” на най-голямата научна конференция. Изследователката Киара Бонини заявява: „Това наистина е революционно”.
Лечението се създава от Т-клетките – белите кръвни клетки, които се борят с вирусите и бактериите. Те се взимат от тялото на пациента и генетично се модифицират да разпознават и атакуват рака.
Модифицираните клетки след това се размножават в лаборатория, преди да се влеят в тялото на пациента, където откриват и разрушават раковите клетки. Учени по света усъвършенстват техниката, а серия от опити са доказали, че лечението има забележителен потенциал.
Някои от най-вълнуващите резултати идват от Научния институт „Сан Рафаеле” в Милан, където лекарите са влели Т-клетки на 10-има пациента и са наблюдавали колко време са се задържали в организма.
Един от типовете Т-клетки е оцелял 14 години, бе съобщено на конференцията на Американската асоцияция за напредване на науката. Доктор Бонини смята, че тези клетки могат да живеят и до края на живота. Ако бяха генетично програмирани да намират и разрушават рака, те щяха да „патрулират” тялото година след година и да предотвратят повторното му завръщане.
Тя сравнява терапията с ваксина, която предпазва тялото за цял живот срещу инфекция, добавяйки: „Т-клетките са живо лекарство и имат потенциала да се задържат в тялото за целия ни живот. Нашите открития имат дълбоки последици за дизайна на Т-клетъчно-базираната имунотерапия." Тя допълва, че съвсем скоро първите подобни лечения ще станат широко достъпни.
Професор Даниъл Дейвис, експерт в областта на имунната система от Университета в Манчестър, описва изследването като „важен напредък”. Той допълва: "Изводът е, че вливането на генно модифицирани версии на тези конкретни Т-клетки може да осигури дълготраен отговор на имунната система. Имунотерапията има сериозен потенциал да революционизира лечението на рака и проучването показва кой тип Т-клетки може да бъде особено полезен."
Второ проучване, също представено на конференцията на Вашингтон подсилва потенциала на Т-клетъчната имунотерапия. Когато учените в Центъра за изследване на рака във „Фред Хътчинстън” са влели генетично модифицирани Т-клетки на пациенти с левкемия, на които им остават няколко месеца живот, 94 процента от случаите, заболяването е изчезнало напълно. Пациенти с друг тип рак на кръвта са имали успеваемост над 80%, а повече от половината са достигнали пълна ремисия.
Изследователят доктор Станли Ридъл обяснява, че тези пациенти безуспешно са се подложили на всяко друго лечение. „На повечето от пациентите в експеримента ни им оставаха между два и пет месеца живот. Това е наистина невероятно – постигането на такива високи нива на успеваемост при пациенти в напреднал стадий на болестта са прецеден”, заявява той.
Чудотворното възстановяване на малката Лайла
Мъничката Лайла Ричардс е получила терапията с Т-клетки, когато все още тя е била тествана единствено върху мишки. Бебето от северен Лондон е имало един от най-лошите случаи на левкемия, което лекарите са били виждали и когато останалите лечения не са проработили, родителите очаквали най-лошото.
Но те отказали да се предадат и миналото лято, когато Лайла била на 1-годинка, докторите в болницата „Грейт Ормънд” й вляли 50 милиона клетки, които били генетично програмирани да откриват и убиват рака.
Майка й Лиса Фоли разказва: „Не искахме да приемаме палиативни грижи*, затова помолих лекарите да опитат с каквото и да е, дори и да е нещо, което не е опитвано преди”. Бащата Ашли Ричардс добавя: „Беше страшно да си помислим, че лечението не е прилагано никога върху хората, но нямахме съмнение, че въпреки риска, ще опитаме”.
Лечението е заличило всякаква следа от рака на Лайла. Твърде рано е да се каже, че е напълно излекувана, но докторите описват възстановяването й като „почти чудо”.
Какво се очаква в бъдеще?
„Имаме да извървим дълъг път. Резултатът не винаги е траен, болестта се завръща при някои от пациентите… но ранните данни са без прецедент”, обяснява доктор Ридъл.
Професор Дирк Буш, изследовател на Т-клетки в Техническия университет в Мюнхен, заявява: „Това е първият път, в който генетично програмираме Т-клетки и ги вливаме на пациенти. Преди няколко години, никой не би очаквал, че резултатите ще са толкова добри, че ще оцелеят толкова дълго. Това ни отваря възможността да бъдем по-креативни и да създадем по-добри клетки”.
Лечението среща и известни предизвикателства, в това число странични ефекти, които могат да бъдат тежки или дори фатални. Забелязва се голяма успеваемост при левкемията и други видове „течен” рак, но не и при простатата, ракът на гърдата и други тумори, които формират бучки.
Въвеждането на Т-клетки в тези твърди тумори ще бъде много трудно. Разходите също са проблем, тъй като терапията се изработва индивидуално за всеки пациент.
Британският експерт по ракови заболявания доктор Кат Арни заявява, че лечението е „вълнуваща перспектива”. Тя набляга на това, че за съжаление не работи при всички пациенти и все още се очакват резултатите от повече експерименти, но има голяма надежда, че тази терапия, може да спасява животи – като ваксина, която предпазва за цял живот.
*Палиативните грижи се фокусират върху намаляването и превенцията на страданието на пациентите. Лекарствата с палиативен ефект освобождават или намаляват симптомите, без да имат лечителен ефект на заболяването.
НАЗАД