Винаги съм смятала, че мога да разчитам хората, че знам кога са честни с мен и кога не са. Но прекалено много се провалях през годините. Страдах, възстановявах се, научих си уроците. В миналото толкова път съм се разделяла. Продължавала съм напред. Забравяла съм. Но има нещо, което се случва всеки път, когато го правя. Другият човек винаги намира начин да се върне към мен.
Случвало се е с приятели, които са ме предавали, както и с мъже, които са ме манипулирали. По някаква причина винаги им позволявам да се върнат. „Приятелите“ ми казват колко им липсвам, а мъжът ми повтаря колко ме обича и как го допълвам. Аз се хващам и всичко се повтаря. Болката и разочарованието също.
Когато приключим с една връзка, невинаги е толкова лесно, защото спомените ни ни преследват. Прекарали сме толкова много време заедно, споделяли сме си истории и тайни. Трудно е да забравим всичко. Предизвикателство е да забравим хубавите неща и отдадеността.
Водих борба с това през годините. Давала съм втори, както и трети шанс. Тази година, обаче, нещо се промени. Всяка мисъл, идея и съмнение. На едно пътуване осъзнах, че съм достигнала крайния си предел и не мога повече. Най-накрая разбрах, че съм понесла толкова много негативизъм, манипулация и съм емоционално изтощена. Бях уморена от егото на другите, от думи и действия.
Осъзнах и, че връзките не могат да бъдат насилени. Когато ти си единствената, която се бори за едни взаимоотношения, рано или късно ще изгориш.
Знаех, че този път е различно, че когато се сбогувам ще е за последно.
Ето я истината за този вид раздяла: Тя не е нужно да е вербална. Понякога просто трябва да си тръгнеш, а за мен се оказа най-лесно така. Трябваше да се отдръпна, да прекратя всякакъв контакт и да не отговарям. Не, не го бъркайте с това, че съм изчезнала. Аз просто се отдалечих и си тръгнах. Какъв бе смисълът да стоя, ако не получавам отношението, което всеки заслужава?
Трудно е да си тръгнеш, но в противен случай губиш себе си. Най-важната връзка е тази, която имаш спрямо себе си.
Та това съм аз. Отказвам да загубя себе си за човек, който не ме заслужава. Това съм аз, вземайки решението, че щастието ми е по-важно от всичко останало. Това съм аз, избирайки, че няма да предам себе си. Затова се сбогувам. Сбогувам се за добро.
НАЗАД