Няма съмнение, че децата имат невинна сърца и някак си инстинктивно могат да разпознаят възрастните с чисти души. Тази история е доказателство за това.
Главните участниците в нея са малкият Исая и една мила непозната, които се срещат на футболен мач между гимназиални отбори.
Историята е споделена от лелята на Исая и бързо доби популярност онлайн:
„Не знам коя е тази жена, но ако я познавате, кажете ѝ, че е страхотна. Исая отиде при нея на мача преди две седмици. Седна в скута ѝ и двамата си говореха така, сякаш се познават. Говориха си поне 20 минути.
Само че тя си тръгна след полувремето, за да отиде при дъщеря си. Превъртаме лентата напред до тази вечер... Малко след като седнахме на стадиона, Исая я забеляза. Тя му помаха и той изтича при нея. Помислих си, че и този път ще си поговорят като миналия път, но грешах.
Исая отиде право при нея, усмихнат се настани в скута ѝ и положи глава на рамото ѝ. Тя го посрещна с отворени обятия, а после го люлееше, милваше и приспа, сякаш е нейно собствено дете. Беше толкова мило! Попитахме я дали иска да го вземем, за да не ѝ пречи, но тя няколко пъти ни увери, че всичко е наред.
Исая и тази жена никога преди не са се срещали, като изключим онези 20 минути преди 2 седмици. Тази вечер ѝ се извиних и ѝ казах, че нямам представа защо продължава да я притеснява, а тя каза, че той изобщо не я притеснява и няма нужда да се извинявам. Каза ми, че вече са приятели. После ми сподели, че има само едно дете, което е на 15 г., и моменти като този са наистина безценни.
Покрай всички расови конфликти, се радвам, че има такива снимки, които показват, че цветът на кожата не е от значение за много хора.
Яд ме е, че не я попитах за името ѝ, но на следващия мач ще го направя, пък и Исая ще я намери. Обичам тази жена, а дори не я познавам!“
Историята на лелята веднага предизвика внимание и милиони души започнаха да търсят неизвестната мила жена. И в крайна сметка тя е намерена, а името ѝ е Анджела. Тя също отговори с няколко думи за прекрасната история: „Трогната съм от всички мили думи, които прочетох. Исая е наистина очарователен!“.
Още една мила история от ежедневието, която ни показва, че около нас има и много добри хора.