Това е най-трудното нещо, което някога ще трябва да направиш и то ще бъде и най-важното – спри да даваш любовта си на онези, които не са готови да те обичат.
Спри да провеждаш тежки разговори с хора, които не искат да се променят. Спри да си там за хора, които са безразлични към твоето присъствие. Спри да правиш приоритет хората, които те правят опция. Спри да обичаш тези, които не са готови да те обичат.
Знам, че инстинктът ти е да направиш всичко, което можеш, за да спечелиш благоразположението на всеки, когото можеш, но това е и импулсът, който ще те лиши от твоето време, енергия и здрав разум.
Когато започнеш да показваш изцяло живота си, с радост, интерес и ангажираност, не всеки ще бъде готов да те срещне там.
Това не означава, че трябва да променяш това коя си. Означава, че трябва да спреш да обичаш хора, които не са готови да те обичат.
Ако си пренебрегвана и забравена от хората, с които прекарваш най-много време, си правиш невероятна лоша услуга, като продължаваш да им предлагаш своята енергия и живот.
Истината е, че не си за всички и не всеки е за теб. Това го прави толкова специално, когато откриеш малкото хора, с които имаш истинско приятелство, любов или връзка - ще знаеш колко е ценно, защото си преживяла това, което не е.
Но колкото по-дълго прекарваш в опити да принудиш някого да те обича, когато не е способен, толкова по-дълго време се ограбваш от тази връзка. Тя те чака. Има милиарди хора на тази планета и много от тях ще те срещнат на твоите ниво и вълна, ще се свържат с това къде отиваш.
... Но колкото по-дълго оставаш прикована във фамилиарността на хората, които те използват като „възглавница“, опция, терапевт за тяхната емоционалност, толкова по-дълго ще се пазиш от общността, за която копнееш.
Може би, ако спреш да се показваш, ще бъдеш по-малко харесвана.
Може би ще бъдеш забравена.
Може би, ако спреш да се опитваш, връзката ще престане.
Може би, ако спреш да изпращаш съобщения, телефонът ти ще остане безмълвен с дни и седмици.
Може би ако спреш да обичаш някого, любовта между вас ще изчезне.
Това не означава, че си развалила връзка. Означава, че единственото, което я поддържа, е била енергията, която ти и само ти влагаш.
Това не е любов. Това е привързаност.
Най-ценното, важно нещо, което имаш в живота си, е енергията си. Не е времето ти, което е ограничено, а енергията ти. Това, което ѝ даваш всеки ден, е това, което ще създаваш все повече и повече в живота си. Това, на което отделяш време, е това, което ще определи съществуването ти.
Когато осъзнаеш това, ще започнеш да разбираш защо си толкова неспокойна, когато прекарваш времето си с грешни хора за теб и работа, места или градове, които също са грешни.
Ще започнеш да осъзнаваш, че най-важното нещо, което можеш да направиш за живота си, за себе си и за всички, които познаваш, е да защитаваш енергията си по-яростно от всичко друго.
Направи живота си безопасно убежище, в което са „разрешени“ само хора, които са загрижени, слушат и се свързват.
Не носиш отговорност за спасяването на някого.
Не носиш отговорност да ги убедиш, че искат да бъдат спасени.
Не е твоя работа да си там за хората и да раздаваш живота си на тях, малко по малко, момент по момент, защото ги съжаляваш, защото се чувстваш зле, защото „би трябвало”, защото си задължена, защото, в основата на всичко това се страхуваш да не бъдеш харесвана.
Твоя работа е да осъзнаеш, че си господарка на съдбата си и че приемаш любовта, която смяташ за достойна.
Решаваш, че заслужаваш истинско приятелство, истинска обвързаност и любов с хора, които са здравословни и процъфтяващи.
След това изчакай в тъмнината само малко...
… и гледай колко бързо всичко започва да се променя.
НАЗАД