Всеки ден се опитваш.
Да си различен.
Да си специален.
Да си по.
Да си най.

Искаш да чупиш рекорди.
Да преплуваш океани.
Да покоряваш върхове.
Да летиш в космоса.
Да останеш в историята.

И всичко това ти се струва важно.
Значимо.
Необходимо.

Поне докато не се прибереш.
Не я видиш.
И не ти просветне.
Че е напълно достатъчно.
Да не си център на вселената.
А само на нейния свят.