След 25 години упорито търсене, невролози от Великобритания откриват жена, която има допълнителен вид колбички в ретината си. Колбичките са онези клетки, които ни помагат да разпознаваме цветовете.
Според изчисленията на учените тя може да вижда 99 млн. цвята повече, отколкото нормалния човек. Според тях тя е една от малцината, надарени със суперзрение. Такива хора са наречени „тетрахроми”.
Повечето хора са трихроми, което означава, че имат три вида колбички в ретината си. Предполага се, че всеки вид колбички различава около 100 нюанса на всеки цвят. След като се вземат предвид всички възможни цветови комбинации, се оказва, че нормалният човек може да различни около 1 млн. различни цвята.
Далтонистите обикновено имат два вида колбички, заради което виждат около 10 000 цвята. Кучетата и някои маймуни също виждат по подобен начин.
Но тази жена, доктор от северната част на Англия, има четири вида клетки, което ѝ дава възможността да вижда 100 млн. цветове, нещо, за което ние дори не можем да си представим.
В тестовете е идентицифирана като cDa29 и учените я откриват след 25-годишно търсене.
Но защо тя има 4 вида колбички?
Предположението, че съществуват тетрахроми, е направено от холандския учен ХЛ де Вриес през 1948 г., който открил нещо интересно при очите на далтонистите.
Мъжете далтонисти имали само два нормални вида колбички и един мутирал вид колбички, които били нечувствителни към зелената или червената светлина. Обаче се оказало, че майките и дъщерите на далтонистите имали един мутирал вид колбички и три напълно функциониращи. Това показало, че може да има четири вида колбички, дори и само три да са функциониращи.
Въпреки че откритието е значимо, едва през 80-те години на миналия век се заговорило отново за тетрахроми. Тогава Джон Молън от Кеймбриджкия университет започнал да търси жени, които имат четири вида функциониращи клетки в ретината.
Ако се предположи, че мъжете далтонисти предават мутиралия вид на дъщерите си, това означава, че около 12% от женското население на земята са тетрахроми.
Но проучванията му били напълно напразни, всички изследвани жени имали три функциониращи вида клетки и виждали толкова цветове, колкото и останалите хора.
Тогава през 2007 г. неврологът Габриел Джордън, променила подхода на Молън. Тя събрала 25 жени, които имали четири вида клетки, и ги оставила в тъмна стая. След това жените трябвало да погледнат в специално устройство, излъчващо светлина. Три цветни кръга бързо премигвали пред очите им. За всички трихроми тези кръгове изглеждали еднакви, но според хипотезата на Джордан тетрахромите щели да различат трите кръга, благодарение на допълнителния вид клетки.
За голяма радост на Джордан една от жените успяла да различи трите кръга във всички тестове.
Но ако има толкова много деца на далтонисти, защо учените са открили само една жена, която е истински тетрахром?
Едната причина е, че са търсили само във Великобритания. Но основната е, че повечето тетрахроми никога не биха имали нужда да използват допълнителния вид клетки и не знаят, че имат невероятно зрение.
„Знаем, че тетрахромите съществуват”, казва д-р Габриел Джордан. „Но не знаем какво им помага да станат истински тетрахроми, защото повечето жени с четири вида колбички не са.”
Според други учени може би тази дарба трябва да се тренира, за да се развие напълно. Все пак целият свят около нас е проектиран от и за хора, които са трихроми. С други думи, цветовете около нас са ограничен брой и изумителното зрение на тетрахромите няма как да се прояви и да се тренира.
За съжаление едно от нещата, които никога няма да разберем, е как изглежда светът през очите на cDa29.
НАЗАД