Учителите по света и у нас (част 1)

Къде по света са най-уважавани учителите? На този въпрос отговаря „Индексът на социалния статус на учителите по света“ (Global Teacher Status Index), публикуван през октомври 2013 г. и базиран на проучване, в което участват 21 държави от цял свят. Сред критериите, по които учените съдят за мястото на учителите в разглежданите общества, са:

• Социалното положение на учителите
• Доколко се смята, че децата уважават учителите си
• Вероятността родителите да поощрят децата си да станат учители
• Степента на доверие в образователната система като цяло
• Степента на доверие в способността на учителите да обучават качествено

Държавите са съпоставени с оглед на представянето им в международното оценяване на учениците PISA, разглеждащо три сфери на познанието – четене, математика и природни науки. В проучването има държави от всички основни континенти и с всякакви системи на образование, като от всяка държава участват по 1000 души на възраст между 16 и 70 години.

Половината от родителите там биха поощрили децата си да станат учители. Мнозинството от участниците от Китай (75%) смятат, че децата уважават учителите си, докато средният процент за всички държави е 27%. Сред всички участващи в проучването държави Китай заема трето място в оценяването PISA през 2012 г., веднага след Сингапур и Финландия.

След Китай в „Индекса“ се нареждат Гърция, Турция и Южна Корея, а на последно място са Бразилия и Израел. Резултатите от проучването не разкриват пряка връзка между социалния статус на учителите и академичното представяне на учениците. За сметка на това се открива зависимост между резултатите на учениците и заплащането, което получават учителите.

За жалост, България не е включена в това изследване – щеше да бъде интересно да разберем доколко българинът вярва в образователната система и цени учителите. Това, което със сигурност знаем за нашата страна, е, че резултатите на учениците ни от PISA са значително по-ниски от средните:

Ако използваме гореспоменатия извод от „Индекса на социалния статус на учителите по света“, можем да открием вероятни причини за лошото си представяне. По данни на мрежата „Евридика” (организация към Европейската комисия, занимаваща се със събиране и публикуване на информация за образователните системи в Европа) средната годишна заплата на учителите за учебната 2012/2013 г. е била 8,676 лв., или 4,436 евро, като не е отчетена разлика в средното заплащане на учителите от различните нива на образование. За сравнение, според същото проучване учителите в Словения получават средно между 18,732 и 27,072 евро в зависимост от нивото на образование. По-близо до нашите географски ширини румънците предлагат средно 5,694 евро годишна заплата на учителите си, което не е кой знае колко повече от заплатата у нас, но в Гърция положението е съвсем различно. Въпреки икономическата криза през последните години, учителската заплата в Гърция през 2012/2013 г. е била средно 19,940 евро на година, сочи „Евридика”. 

Според съставителите на „Индекса на социалния статус на учителите по света“ заплатата, професионалната квалификация и конкуренцията при кандидатстване за професионално обучение са основни фактори, определящи качеството на образованието. В България, както се вижда, заплатите са твърде ниски. Що се отнася до професионалната квалификация и конкуренцията, имаме да се развиваме много и в тези насоки. Въпреки че през последните години належащите проблеми в образователната система все по-често се разглеждат и се правят опити за тяхното разрешаване, преподавателската професия все още се характеризира с:

• Ограничени възможности за професионално обучение след започването на кариерата и недоизпипан модел за професионално развитие, които водят до липса на стимулация за подобряване на работата
• Ограничени възможности за творчески подход към преподавателския процес поради сериозната централизация на системата, строго фиксираната програма на обучение и непоклатимо място на лекцията като основен метод на преподаване
• Липса на обратна връзка с преподавателя: системата за външно оценяване на ефикасността на преподавателската дейност е предимно формална
  Вследствие на тези проблеми се наблюдава цялостна демотивация, липса на инициатива от страна на учителите и занижаване на качеството на преподаване, които от своя страна водят до загуба на уважението към преподавателите, както на учениците, така и на родителите и обществото като цяло.

Проблемите са налице, а сигурно се сещате и за други. Въпросът е как да се разрешат. В България много обичаме да си говорим как е „на запад“. Доста често фразата е придружена с горчивина, пренебрежение и/или завист. Вместо да ни амбицира, сравнението само подсилва разочарованието ни от собствената ни неспособност да намерим изход. Склонни сме дори да приемем, че такъв няма – че сме пленници на реалността си: такъв ни е бил късметът, историята е била срещу нас, другите страни са си чисто и просто Други. Забравяме, че всяка държава е извървяла своя път, сблъсквала се е и все още се сблъсква с различни проблеми, но и ги е решавала (или все още работи по тях)…

Или пък се втурваме да въвеждаме чужди практики като забравяме да се съобразим със социо-културния контекст, с историята и обстоятелствата, които са позволили развитието на определена система във всяка държава. Това, което работи и дава добри резултати при едни, може не само да не проработи, но и да навреди, ако се приложи другаде. Прекрасно е да вземаме пример от по-добре устроени държави, но необмисленото приложение на западни елементи води до резултат ала „Криворазбраната цивилизация“.

Повече по темата, както и целия текст от тази статия можете да откриете тук: Официален блог на издателство "Даниела Убенова"

НАЗАД