Умберто Еко: "Една мечта е един стих и много писания са нищо друго освен мечти."

Един от най-големите умове на нашето съвремие - писателят, философ, медиевист и семиотик Умберто Еко, който е роден на 5 януари 1932 година. По този повод ви предлагаме да се докоснете до мъдростта на неговите думи: 

Един приятел ме беше помолил да напиша кратка детективска новела, по която да направи сериал. Казах му, че ако направя това, тя ще се развива в Средновековието и ще бъде поне 500 страници. Разбира се, сериалът не се осъществи, но вече бях запален по идеята да напиша историята.

Една мечта е един стих и много писания са нищо друго освен мечти.

Понякога мразя този роман“, казва Еко пред „Гардиън“. „Действително мисля, че някои от следващите книги са по-добри. Но това се случва на много автори. Маркес може да напише 50 книги, но винаги ще бъде помнен с „100 години самота“. Всеки път, когато издам ново заглавие, продажбите на „Името на розата“ скачат, тъй като хората решават да прочетат най-известната книга преди новата.

Какво е любовта? Към нищо друго на този свят ­ нито към човек , нито към дявол, към нищо ­ не се отнасям с такова подозрение, както към любовта, защото в сравнение с всичко останало тя прониква по­дълбоко в душата. Нищо друго не изпълва и обвързва сърцето така, както любовта.

Смелостта е онова, което те превръща от наблюдател в участник.

Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението.

Берлускони е антиинтелектуалец, а в момента има страх от интелигентните хора. А Италия не е страна, в които има много такива. В метрото в Токио всички четат, а в Италия никой. Не оценявайте Италия толкова високо просто защото от нея е излязъл Микеланджело.

Като въздигате разума в идол, пропускате да забележите очевидното.

Новите технологии убиват мисленето.

Романът е като дете. Поне две години трябва да се грижиш неотлъчно за него.

Човек пише за миналото винаги с поглед в настоящето.

Според мен е важно не толкова да имаш спомени, колкото винаги да си разчистваш сметките с тях, да възобновяваш контакта си с детството, да преоткриваш хората от онова време, някоя приятелка, учителката, в която аз и приятелите ми винаги ще сме влюбени. Аз използвам много детството си в своите книги.

Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен... и колко скучен!

Исках да стана контрольор в трамвай. Имайте предвид, че живеехме във време на диктатура – всеки ден ни предлагаха нов героичен модел и ние му вярвахме! Аз дори спечелих няколко училищни награди, когато написах, че искам да умра за Мусолини. В ранното си детство бях част от фашистката младеж. Но когато фашизмът се сгромоляса, бях вече на единайсет, а на единайсет човек разбира всичко. През следващите две години, годините на съпротивата, живях в първо лице с трезвостта на трийсетгодишен мъж.

Средновековието има две лица. Първото е богословското, философското, монашеското, латинското. Това е по-скоро моето, ако се имат предвид романи като „Името на розата“ и „Махалото на Фуко“. Другото лице е това на трубадурите, на селяните, едно присмехулно, войнствено лице, в което се говорят нови езици. Това е Средновековието на „Баудолино“.

Дейността на писателя се състои в това да „създава“ своя собствен читател.

Бях вярващ до 26-годишна възраст, но отказвам да говоря за Бог пред медиите.

За вечната слава първото, от което се нуждаете, е космическо безсрамие.

Не знам дали съм изпитвал големи удоволствия. Вероятно пак заради католическото ми възпитание търсенето на щастието не е присъствало в хоризонтите ми. Живея със съзнанието, че съм бил глезен и не искам да се оплаквам, би било малко прекалено! Аз съм спокоен, очаквам спокойно смъртта си, като все пак не бих желал да свърша в адски мъки.

Вижте, постоянно чувам хората оплаквания, че хората не четат. Всъщност в нашия век читателите са много повече, отколкото в миналия. В книжните магазини „Fnac” можете да видите много млади хора, които прелистват книги. Когато бях млад, книжарниците бяха затворено пространство. Ако там влезеше някой млад човек, към него се доближаваше продавачът и му казваше: „Какво ще желаете?“ Това веднага убиваше желанието.

Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи.

Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година - да стане лято и цял живот - да са щастливи.

НАЗАД