На вас случвало ли се е? Блъскат ви в трамвая или на улицата и вместо да ви се извинят, те ви и наругават. Какво правите? Какво мислите в този момент? Каква е първата ви реакция? Вероятно веднага ще си кажете, че това е грубост и невежество. Поздравяваме ви.
Но.... в повечето случаи отговаряме негативно. Какъв е резултатът?
Обменили сте си няколко реплики, разделяте се, но... Продължавате мислен диалог с този грубиян, сещате се за подходящи думи, които не сте изрекли, а е трябвало. Вие по собствена воля продължавате да бъдете в конфликта и да сте в напрежение. Та вие вече сте в различни посоки, но може да ви обземе нервно напрежение, защото сте излезли от равновесие.
А сега спрете! Това нужно ли ви е?
Вие нищо не можете да обясните на такъв човек. Ако му отговорите негативно, то той ще счита, че е прав. Не е нужно да придавате значение на грубостите, които така или иначе няма да изкорените. По-важно е да останете стабилни и спокойни.
"Ние не може да спрем птиците да летят над главите ни, но няма да им позволим да кацнат на тях и да свият гнездо. Подобно на това, не можем да спрем лошите мисли, които понякога идват в главата ни, но не трябва да им позволяваме да се загнездят в мозъка ни."
Мартин Лутер
Не позволявайте на нищо да ви разстройва. Припомнете си притчата за Соломоновия пръстен:
Везирът пита Соломон: "О, мой повелителю! Защо гледаш своя пръстен винаги, когато ликуваш и когато си тъжен?"
На което Соломон отговорил: "Винаги чета надписа на него. Той гласи: И това ще премине."
В течение на един ден през главата ни минават много мисли. Идват и си отиват. Ако са свързани с вашите днешни проблеми, опитайте се да ги изместите към това, какво трябва да направите, за да промените ситуацията.
Често се случва, че когато мислим негативно - ние привличаме негативни случки и емоции.
Ето още една притча за край.
Един фермер получил подарък за сина си - бял кон. Идва съседът му и говори:
– Много ви провървя! На мен никой досега не ми е подарявал бял кон.
Фермерът му отговорил:
– Аз не зная за хубаво ли е или за лошо.
Синът на фермера седнал на коня, понесъл се... и паднал - счупил си крака.
– Какъв ужас? - казал съседът. – Вие бяхте прав като казахте, че тази история може към лошо да отиде. Сега синът ви ще остане за цял живот сакат.
Но фермерът отговорил:
– Аз не зная за хубаво или за лошо е това.
Започнала война и всички младежи, освен сина на фермера, отишли на фронта. Отново съседът се обърнал към фермера:
– Само вашият син не отиде да воюва. Как му провървя.
А фермерът отново му отговорил:
– Аз не зная за хубаво ли е това или за лошо.
НАЗАД