Умея ли да давам на партньора си?

Умея ли да давам на партньора си?

Много често чувам жените да се оплакват, че мъжете в техния живот не им дават, това което искат или им дават прекалено малко, докато те се раздават от сърце.

Всяка връзка между две човешки същества е обмен, взаимодействие, споделяне на вътрешните ни светове, даване и получаване. Представи, че всяко човешко същество, независимо мъж, жена или дете има в себе си два емоционални буркана един на любовта и един на страха, обидата, гнева.

Когато си взаимодействаш с другите ти пълниш един от двата си буркана, понякога може и двата едновременно, но също така допринасяш и за напълването на бурканите на другите.

В зависимост от това, кой буркан е по-пълен това е и храната, с която храниш своята връзка най-често. Важно е да знаеш, че двата ти буркана започват да се пълнят от момента на твоето раждане.

Често, ако в живота ти има трудности, негативни преживявания със значимите близки, не получаваш достатъчно внимание от мама и тате или не се чувстваш достатъчно обичана, до зряла възраст ти имаш буркан 0.500 за любовта и буркан 3 л за страха, обидата, гнева. Ето защо в някои ситуации ти се струва, че реагираш остро или пресилено. Всъщност тези ситуации ти напомнят за преживяно през миналото и ти реагираш спрямо натрупаното в емоционалния си буркан.

Кой е отговорен за пълненето и изпразването на двата буркана? Другите, ти? Това, което често забелязвам е, че ние с голямо старание, отдаденост пълним бурканите на другите покрай нас и оставаме без енергия за нашия партньор. В същото време искаме да получим раздаденото основно от него. Наторваме го с непосилна задача и естествено в тази ситуация нашият партньор спира да ни дава и това още повече ни наранява.

Това ми напомня малко на моментите, когато съм чувала „на гостите да сложим най-хубавото, за нас ако остане” и така често израстваме с нагласата да даваме, но на другите и обричаме на глад и огризки най-близката си връзка, тази със себе си и след това с нашия партньор. В допълнение в близката връзка с партньора си позволяваме и да му разтоварим малко от емоционалния си буркан на страха, обидата, гнева, които носим още от дете.

До скоро си мислех, че една от големите трудности на жените е получаването, но всъщност осъзнах, че ако имаш трудности в получаването, то неизбежно имаш трудности в даването. Много трудно би се насладила на получаването, ако да даваш за теб е свързано с умора, нежелание, казване на Да, когато искаш да кажеш Не.

Страдалческото даване води до страдалческо приемане.

И така какво се случва в крайна сметка: даваме най-малко любов на себе си и на най-близкия си партньор, защото вече сме се раздали за другите, даваме най-много страх, обида, гняв на най-близкия си партньор, защото не е прилично да го даваме на другите, но изискваме с най-голяма сила от партньора си да ни дава, това, от което имаме нужда, защото се чувстваме много гладни.

Решението на тази объркана ситуация не е лесно. Предлагам ти следната стратегия.

1. Първата стъпка е да си признаеш, че имаш трудности с даването.
2. След това те съветвам да си направиш списък с отговор на въпроса: Къде раздавам своята енергия извън себе си и партньора си и какво получавам от това раздаване. Спри да даваш енергията си там, където не искаш и където няма захранване към теб.
3. Важно е да си направиш списък какво очакваш от своя партньор и да започнеш първа да го даваш на себе си, както и да разшириш кой друг би могъл да ти даде това. Запомни, че партньорът ти не е родител, който те обича безусловно, партньорът ти не е способен да посрещне ВСИЧКИ твои емоционални нужди и трудности от миналото. Все пак това е твоя задача и имаш щастието да живееш във времена, в които може да получиш съдействие от качествени източници.
4. Спри да критикуваш и да искаш от своя партньор в рамките на 2 седмици.
5. Разбери какво иска твоят партньор и започни да му го даваш, все едно е най-скъпият ти гост.

Както ти казах, решението не е лесно. За да приемаме с лекота е важно да можем да даваме с лекота, да посрещаме първо своите емоционални нужди, след това тези на своя най-близък човек и след това на всички останали, ако имаме желание.

Бъди вдъхновяваща жена,

Марина

Марина Байрактарова е Консултант по женственост и връзки, психолог, създателка на Бъди Вдъхновяваща Жена и сертифициран треньор в Академията за треньори на Наталия Кобилкина.

П.П Ако тази статия ти харесва, сподели я на приятелки и бъди част от жените, които вдъхновяват жени.

П.П Ако тази статия ти харесва, то със сигурност ще харесаш и моята БЕЗПЛАТНА ЛЕКЦИЯ на тема „10 тайни на вдъхновяващата жена”, която ще проведа на 10 Юни, 19:30 – 21:30. За повече информация тук:

НАЗАД