Уморих се да ти прощавам. Уморих се да чувам едни и същи извинения. Уморих се да получавам едни и същи обещания.
Знам, всеки заслужава втори шанс. И трети. Но четвърти? Пети?... Ен-ти?! Всеки има право на възможност да поправи грешките си. Но когато всъщност не съжалява за грешките си?! И да, всеки може да се промени. Но ако не иска да се промени?!...
В какво тогава се превръща прошката? В какво тогава се превръща любовта? В самозалъгване. В самоизмъчване. В самонаказание. Самонаказание за даденото доверие, за вложените усилия, за изгубеното време...
Отказвам повече да се самозалъгвам. Отказвам да се самоизмъчвам. Отказвам да се самонаказвам.
Заслужавам повече. Заслужавам да не ме лъжеш. Заслужавам да не ме пренебрегваш.
Заслужавам да не ме използваш. Заслужавам да бъда нещо повече от момичето, на което се обаждаш, когато няма какво друго да правиш. Заслужавам да споделям не само нощите, но и дните ти. Заслужавам да бъда обичана така, както аз обичам.
Уморих се да страдам. Уморих се да ме боли. Уморих се да се хващам като удавник за сламка само да осъзная, че така затъвам още повече. Защото колкото повече се опитвам да остана с теб, до теб, толкова по-дълбоко потъвам. Време е да се пусна. Време е да прогледна. Време е да продължа.
Време е да призная пред себе си, че не мога да те променя. И че няма смисъл да те чакам. Защото този, който иска да е с мен, няма да бяга от мен. Няма да се нуждае от време без мен. Няма да се опитва да се изолира от мен. И да се връща при мен само когато е на път да ме изгуби. Да ме държи в прегръдките си само когато се чувства самотен и има нужда от топлината ми. Да ми обещава бъдеще само когато ми е причинил болка в настоящето. И в миналото.
Това, което е било вчера, може и да не се повтори днес. Но случи ли се и днес, със сигурност ще се случи и утре.
Подарих ти своето вчера. Подарих ти своето днес. Време е да започна да мисля за своето утре. Време е да започна да градя живота си без теб.
Време е да осъзная, че заслужавам повече от това, което ми даваш. Време е да започна да пазя сърцето си, за да го дам на някой, от когото няма да е нужно да го пазя. Време е да ти тръгна от теб, за да срещна този, който ще ме излекува от теб.
Уморих се да се боря за връзка, в която ти не участваш. Уморих се да градя въздушни кули, които да се срутват при първия повей на вятъра. Уморих се да се боря да бъда до човек, който всъщност не иска да бъде до мен.
Уморих се да те обичам, без да бъда обичана.
Уморих се.
НАЗАД