Денят на християнското семейство символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на всички родители за духовните задължения, които имат към децата си. Семейството е извор на нов човешки живот, средата, в която трябва да се създават и развиват човешките добродетели и да се запазват основните християнски ценности и традиции. Децата от своя страна трябва да показват своята почит и уважение към майка си и баща си и към всички роднини.

На този ден родителите водят децата в църквата, защото според поверието, ако те са представени на Бога, ще растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите си.

Традицията на този празник повелява да се събере цялото семейство в дома на родителите, така че всеки да може да покаже своята почит и любов към останалите. Трапезата на този ден не се прибира, защото според поверието Богородица влиза, за да похапне и да благослови дома и семейството. Купува се и нещо за дома, което е с капак, за да не избяга семейното здраве, щастие и благополучие.

Според народните поверия, на този празник българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, а лятото-сухо, ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото-дъждовно, а реколтата богата.

Много строго се спазва забраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, защото ако го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде. Според народното поверие, нощите от 14 (или от 11 ноември) до 21 ноември, наричани „Мратински нощи", са много по-лоши дори и от „Мръсните дни", защото през тях най-лесно човек може да се разболее.