Здравейте, г-н политик.
Отдавна се каня да ви пиша.
Нека да спрем с тази колосална пропаганда, г-н политик.
Вярно е, че сме малка държава.
Но не е вярно, че сме бедна държава.
В България не просто има пари.
В България има много, ама много пари.
Просто изтичат.
Далаверка тук, далаверка там.
Процентче тук, процентче там.
А кой, г-н политик, кой трябва да сложи край на това?
Кой трябва да прокара закони, че да не ни пробутват всичко на тройна цена?
Кой трябва да спре кранчето, което пресушава всички бюджети?
Кой трябва да я сецне тая измекярщина?
Извинете, ама май сте вие.
Не се ли клехте, докато раздавахте кебапчета, че ще се борите с тези неща?
И не ви ли е неудобно, г-н политик?
Че за два минета и един секс купувате на миската кола и апартамент за половин милион.
Пък старата ви класна от 20 години ходи с едно и също палто.
Не ви ли е неудобно, г-н политик?
Че баби и дядовци седят по подлезите да продават набрани в градинката цветя, че да могат да си купят хляб.
Не ви ли е неудобно, г-н политик?
Че именно вие изгонихте много от кадърните хора зад граница.
Не ви е неудобно, разбира се.
Вас не ви плюят.
Дъжд ви вали.
Но просто не мога да разбера, г-н политик.
Защо чак така алчно?
Защо са ви толкова много пари?
Защо са ви милиони, като дори не можете да ги харчите истински?
Вижте, г-н политик, пределно ясно е, че не сте тук да промените нещо.
Вие сте тук, за да се наядете.
И в това няма лошо.
Наяжте се, крадете, правете схемички.
Уредете си живота.
Уредете този на децата си.
На внуците си.
На правнуците си даже.
Пък вземете, че се поспрете, а?
Спокойно, г-н политик.
Няма да ви моля да се променяте.
Няма да ви моля да помагате на когото и да е.
Няма да ви моля да ставате революционер.
Ще ви помоля само за едно нещо.
Когато получите следващата голямата пачка от поредната далавера.
Онази, заради която ощетявате всички хорица, които разчитат на вас.
Да не се мислите за скъпа стока.
Защото всичко, което може да се купи с пари.
Всъщност е много.
Ама много.
Евтино.
НАЗАД