В най-женския месец: Топ 26 класики от велики писателки

Като повечето сфери от живота, така и в литературата преобладава мъжкото участие. Но има жени, които са записали имената си в историята на литературата със златни букви. От Джейн Остин до Бронтес, всяка от тях е преодоляла различните препятствия, с които се сблъскват жените. 

В различни периоди от историята на жените е отказано образование, право на гласуване или достъп до някоя професия, право на избор за начин на обличане. Каквото и да са работели, тяхната работа е отхвърляна като лека, несъществена, твърде романтична или без интелектуални заслуги. Писателката Мери Ан Еванс се справя с този проблем, като пише под мъжки псевдоним, за да бъде четена - сега я познаваме по-добре като Джордж Елиът. 

Днес ситуацията е по-различна, но дискриминацията все още е широко разпространена в литературата. Скорошно проучване установи, че книгите, написани от жени, се оценяват средно с 45% по-малко от книгите, написани от мъжете. 

Канонът трябва да бъде напълно деконструиран и реформиран по начин, който по-добре отразява богатия и разнообразен свят, в който живеем.

Представяме ви списък с някои от най-добрите книги, написани от жени, истински класики, които заслужават да бъдат споменавани по-често. 

"Гордост и предразсъдъци", Джейн Остин 

Остин остава един от най-големите майстори на романтиката и на социалната сатира. През очите на Елизабет Бенет, главната героиня, се запознаваме с живота на висшата класа в Англия. Но не всичко е такова, каквото изглежда и обществото показва истинската си същност -  парите трябва да надделят над любовта. 

"Очите им гледаха Бога", Зора Нийл Хърстън 

Въпреки че Хърстън е била ключова фигура в Харлемския ренесанс през 20-те и 30-те години на ХХ век, книгата ѝ не се приема добре от повечето хора тогава. През 70-те и 80-те години нейният роман е бил преоткрит от феминистки от афро-амеркански произход. Романът се фокусира върху Джени Крауфорд, чернокожа жена, която отказва да се поддаде на трудностите на бедността и любовта. 

"Лотарията и други истории", Шърли Джаксън 

Джаксън изследва най-тъмните кътчета на американската психика през 40-те и 50-те години на миналия век, благодарение на колекциите си от призрачни истории. С няколко романа и над 200 кратки разказа, Шърли е ненадмината в писането на ужаси. Тази книга представя история от 1948 г., която проследява традициите в малкия град със зловещ край. 

"Да убиеш присмехулник", Харпър Лий

Носител на награда Пулицър, тази книга извоюва своето място в историята. Описанието на расовата несправедливост в Юга е изумително за 60-те години на миналия век по начин, който несъмнено има социално въздействие. Лий пише за жестокостите на света с честност и състрадание, които все още резонират, като характерът на Атикус Финч се превръща в траен модел на почтеност за адвокатската професия. 

"Кандред", Октавия Бътлър

Публикувана през 1979 г., книгата ни запознава с Дана, която чрез странни обстоятелства се озовава в пътуване между собствената си реалност и насажденията от Мериленд преди Гражданската война. 

"Джейн Еър", Шарлот Бронте

Първоначално е публикувана под името „Кърър Бел“. Историята е разказана от първо лице и сякаш писателката споделя тайните на собствения си свят с нас. Ние следваме Джейн през нейните училищни години, чак до по-късната ѝ любов с г-н Рочестър, измъчвана душа, в която тя се влюбва лудо. 

"Половин жълто слънце", Адичи Шимаманда Нгози 

Книгата изобразява бруталността на нигерийската гражданска война от края на 60-те години от четири различни гледни точки: дъщери близнаци на богат бизнесмен, британски гражданин, професор и домашен прислужник. 

"Бели зъби", Зади Смит 

Това е един от най-сензационните дебюти на фантастиката на всички времена, превръща се в бестселър и обира множество награди. Книгата започва с двама мъже - Бангладеш Самад Икбал и англичанин Арчи Джоунс, които стават приятели, след като са били настанени заедно по време на Втората световна война. 

"Часът на звездата", Кларис Лиспектор

Часът на звездата, публикуван посмъртно през 1977 г., показва разказвач, който пресъздава историята на Макабеа, бедна млада жена, родом от Алагоас, където семейството на Лиспектър се установява, когато емигрират в Бразилия. Начинът, по който Родриго възприема Макабеа и се съобразява с нея, сам по себе си създава диалог между двамата герои, поставяйки под въпрос представите за идентичността и авторството. 

"Мисис Далалуей", Вирджиния Улф 

Улф говори открито за сексуалността, психичните заболявания и ролите на половете. Романът до голяма степен следва вътрешните мисли на двама герои, Клариса Далалуей и Септимус Смит, едната от висшето общество в междувоенна Англия, а другият - ветеран, страдащ от шоков удар. 

"Трудно е да се намери добър мъж", Фланъри О'Конър

Сантиментален разказ за морално слабите, които често се сблъскват с насилие, болезнено наказание за своите злодеяния. Въпреки това вратата винаги е отворена за трансформация и духовно пробуждане в края на историята, видяно през призмата на католическата вяра на писателката. 

"Персеполис", Маржане Сатрапи 

Графичният роман на Сатрапи, публикуван в два тома през 2000 и 2004 г., се чувства по-скоро като покана за отвеждане през детството на любопитно, забавно, умно младо момиче, което трябва да се изправи пред личните последици от войната и религиозния екстремизъм в Иран по време на и след ислямската революция. Това е политическото, видяно през личното. 

"Франкенщайн", Мери Шели 

Творбата на Шели, първоначално публикувана анонимно, е изумителна както с емоционалната жизненост, така и във философските си последствия. 

"Възлюбена", Тони Морисън 

Вдъхновява се от истинската история на Маргарет Гарнър, която бяга от робство в Кентъки през 1856 г. и се мести в Охайо. Въпреки това самата история се фокусира върху главния герой на име Сете, който също е бил роб. Чрез този ярък усет за магически реализъм Морисън може да се изправи срещу неизмеримата травма, която робството е причинило на афро-американската колективна памет. 

"Разказът на прислужницата", Маргарет Атууд

Авторката засяга остро политиката за равенство между половете. Книгата ѝ от 1985 г., която представя Англия като тоталитарна държава, в която жените са напълно покорени от мъжете, става все по-актуална и пророческа. 

"Мидълмарч", Джордж Елиът 

Авторката се опасява, че творбата ѝ ще бъде отхвърлена, тъй като не е поредната романтична история и затова се подписва с мъжкия псевдоним  Джордж Елиът. Действието се развива в измисления град Мидълмарч и следва разказ, който обхваща темите за религията, идеализма и политическата реформа. 

"Малки пожари навсякъде", Селест Енджи

Енджи пише за американските предградия с изумителна яснота, може би отчасти защото смята, че актът на писане за родния град е малко като „писане за роднина“, с привързаност. Това е вторият ѝ роман, в който се разказва за Охайо, където е израснала. 

"Стъкленият похлупак", Силвия Плат 

Известна с популярността си сред тийнейджърките, творбата на Плат говори открито на подрастващия именно защото нарича нещата с истинските им имена. Главният герой на книгата, Естер, млада жена, която се опитва да се установи в Ню Йорк, се чувства по-скоро като повод за Плат да обсъди собствения си опит в борбата с психичното здраве, особено в контекста на 50-те години, когато проблемите на жените са пренебрегвани. 

"Гениалната приятелка", Елена Феранте 

Тази творба е само част от четирите книги на Феранте. Историята разказва за искреното приятелството между две жени, родени в Неапол през 1944 г., които се опитват да намерят мир в свят на насилие.

"Невинни години", Едит Уортън 

Едит Уортън улавя задушаващата клаустрофобия на нюйоркската позлатена епоха и описва трудния живот на двама бъдещи младоженци. Това е тъжен, романтичен роман, който все още успява да третира лицемерието на обществото с остро чувство на презрение. 

"Пурпурен цвят", Алис Уортън 

Алис е майстор на епистоларния роман. Творбата се фокусира върху опита на чернокожите жени, живеещи в Юга на САЩ през 1930-те години. Въпреки че се занимава с теми на насилие, проследяваме пътуването на главната героиня към себереализация и лична свобода. През 1985 година Стивън Спилбърг режисира филм по книгата, а по-късно тя е поставена и като мюзикъл на Бродуей. 

"Ребека", Дафни дьо Морие

Това е един от най-добрите примери на готическата литература, в който се изследва света на духовете. Разказва се за жена, чието ухажване с вдовец се превръща в кошмар, защото бива преследвана от духа на първата съпруга на ухажора си. "Ребека" е книга, изпълнена с потиснати желания, загуба и нарастващо чувство за заплаха. 

"Богът на дребните неща", Арундати Рой 

Това е дебютен роман за Рой, който контрастира с невинността на детството,  на фона на  нарастващата политическа нестабилност в Керала през 1969 година. 

"Убийство в Ориент Експрес", Агата Кристи 

Вероятно няма човек, който да не се е докоснал до творчествтото на Кристи. Тази творба е най-увлекателната ѝ, известният белгийски детектив Еркюл Поаро се озовава на мястото на убийство, след като влакът му е блокиран от силен снеговалеж, а пътник е намерен мъртъв, което превръща всички пътници заподозрени. 

"Сказание за Генджи", Мурасаки Шикибу 

Най-старата книга в този списък е написана от Шикибу, благородничка от началото на 11 век. Въпреки че оригиналният ръкопис вече не съществува, първоначално това, което е съхранено е преведено на съвременен японски, а по-късно и на английски. 

"Пътуване към себе си", Блага Димитрова

Творбата ѝ е е една от най-ярките в българската проза през 60-те години на XX век. Това е книга за заминаването, за бягството, за пътя, по който поемаме в търсене на собствената си идентичност. Тук преживяванията са разказани като спомен, а самата история е своеобразен опит за преосмисляне на времето.

В книгата си Блага Димитрова поставя акцент върху моралните ценности, чувството за вина и отговорността. Тя ни помага да открием пътя към себе си, най-сложния, истински и стръмен път, криволичещ през житейските проблеми, тревожните мисли и порива на чувствата. 

Приятно четене! 

НАЗАД