Нощта преди Игнажден е една от най-магичните в народния календар. Смята се, че тогава домът и семейството правят първата крачка към новата година, а всичко извършено с вяра и чисто сърце носи здраве и благоденствие през следващите месеци. Именно затова тази вечер се нарича първата кадена вечеря – ритуал за защита, изобилие и късмет.
Трапезата е постна и скромна, но натоварена със силна символика. Задължително на масата присъства сурово жито – знак за живот, плодородие и продължение на рода. Вечерята се кади с тамян, като стопанинът обикаля дома и нарича за здраве, мир и благополучие. Вярва се, че с дима на тамяна се прогонва злото и се канят добрите сили да останат под покрива.
След вечерята житото не се прибира случайно. По стар обичай малко от него се слага под възглавницата, защото се вярва, че сънищата в нощта срещу Игнажден са пророчески. Те показват каква ще бъде годината, какви радости и изпитания предстоят, а понякога разкриват и важни отговори на въпроси, които човек носи в себе си.
Народната вяра казва, че ако сънят е светъл и спокоен, годината ще бъде благословена. Ако е тревожен – това е знак да бъдем по-внимателни и смирени. Затова тази нощ не бива да се ляга с гняв или тежки мисли – всичко преживяно се „запечатва“ в съдбата.
Нощта преди Игнажден ни напомня да се обърнем към корените си, да запалим свещ, да благодарим за изминалото и да посрещнем новото с надежда. Защото, както казват старите хора, както започне годината, такава ще бъде и до края.
НАЗАД