Всъщност, да, няма по-сладко чувство от това да знаеш, че в края на деня, ще легнеш в студеното легло и нечии две топли ръце ще стоплят твоите... Няма по-сладко от това да се събудиш, целувана от някой, който вече просто не издържа да не те нацелува... Някой, който дълго преди това те е гледал как спиш сладко като бебе. Същият някой, който цяла нощ не те изпуска от обятията си и те завива, ако успееш да помръднеш от ръцете му.
Няма по-стопляща мисъл от тази, че някъде има човек, който мисли за теб и слуша какво му говориш... Няма по-голяма радост от това да видиш човека, който е откраднал сърцето ти с цветята, които най-много обичаш... Няма по-мила гледка от две тъмни очи, рано сутрин, загледани в още мътния ти поглед, без думи казващи "Само твой съм".
Няма по-стоплящ спомен от прегръдките на някой, който те стиска до задушаване, защото думите не стигат да се опише това, което изпитва... И от ръце, чиито кокалчета побеляват от стискане на ръката ти, за да ти напомнят, че няма така лесно да те пуснат... Няма по-разтуптяващ сърцето спомен, от този за целувки, но не от онези нежните, сякаш за пръв път, а от онези лудите, горещите, след няколкодневна раздяла, по време на които коленете ти омекват...
И добре, че е той да те държи...
И когато неусетно разбереш, че той е броял дните, в които сте заедно...
Когато за "само няколко седмици" сте правили вече толкова много неща заедно... Когато започвате да кроите малки планове за съвсем скоро, но заедно...
... В такива моменти ти става ясно, че колкото и да отричаш любовта, е хубаво да има някой до теб... Някой, с когото да говориш преди да заспиш... Някой, когото да прегръщаш през нощта, когато ти е студено... Някой, когото да гледаш с умиление, докато спи.. Някой, който да те целува по челото и да ти казва колко по-добра, отколкото си мислиш, всъщност си... Някой, с когото просто да се чувстваш малка... Усмихната, красива, сияеща, готова на всичко...
Автор: Изгубена в мечти
НАЗАД